Сподели
своя грях

👑

Гордост

Прекалена гордост и егоизъм

22 грехове

🔥

Похот

Необуздани желания и похотливи мисли

15 грехове

🍔

Чревоугодие

Прекомерно ядене и пиене

9 грехове

💰

Алчност

Лакомство за пари и материали

22 грехове

👁️

Завист

Завист към успехите на другите

19 грехове

😴

Мързел

Леност и отказ от отговорност

15 грехове

😠

Гняв

Необуздан гняв и агресия

6 грехове

💰

преди 4 дни

Откраднах 10 лева ресто от майка която хранеше семейството си за празника

На 28 години съм и работя като доставчик на храна в София. Миналия четвъртък получих поръчка за 120 лева - голяма семейна празнична вечеря до жилищен блок в Лозенец. Качих се до 5-ти етаж, позвъних на апартамент 23. Отвори млада майка с бебе на ръце. "Колко дължа?", попита тя усмихната. "120 лева", отговорих. Тя ми подаде 150-левова банкнота. "Моля 30 лева ресто." Докато броях парите, чух как от стаята викат: "Мамо, дошла ли е храната? Гладни сме!" Деца се смееха, някой слагаше музика. Явно събиране по повод празника. В този момент осъзнах, че имам само две банкноти от 10 лева в джоба си. Трябваше да върна 30, а имах само 20. Сърцето ми заби като луд. "Извинете, нямам точно ресто. Ще слеза до магазина да разбия." Тя се усмихна: "Няма проблем, чакам." Вместо да сляза обаче, се качих до покрива и изчаках 10 минути. После се върнах и позвъних отново. Отвори същата жена, но вече изглеждаше притеснена. "Магазинът беше затворен", излъгах я. "Но имам само 20 лева ресто." "Добре", каза тя разочаровано, "пари са пари." Взех нейните 150 лева, дадох й 20 лева ресто и си запазих 10 лева като "чаевые". Обикновено чаевните са 2-3 лева. Гледах я как влиза вътре с яденето и затваря вратата. От коридора чувах как някой казва: "Защо толкова дълго?" "Нищо особено", отговори тя. Слязох по стълбите и се почувствах отвратително. Тази жена хранеше цялото семейство за празника, а аз откраднах 10 лева от ръстото й. 10 лева, които вероятно щяха да й трябват за автобус или хляб утре. Но вече беше късно. Парите бяха в джоба ми и аз ги похарчих за бира същата вечер.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

👑

преди 5 дни

Паркирам на места за инвалиди, защото винаги бързам

На 29 години съм, търговски представител в София. Всеки ден обикалям клиенти с колата. Преди 6 месеца започнах да паркирам на места за хора с увреждания - винаги се оправдавам, че е 'само за 10 минути'. Най-лошото се случи миналата седмица до Мол София. Паркирах на синьото място пред входа. След час излизам и виждам мъж на инвалидна количка да чака до колата ми. Поглеждаме се. В очите му има умора и разочарование. 'Извинете, вече си тръгвам', казах с червено лице. 'Чаках тук 40 минути', отговори тихо. Сърцето ми биеше като на умиращ. Ръцете ми трепереха докато отключвах. Той се отдалечи към другия край на паркинга. Оттогава всеки път преди да паркирам поглеждам наоколо. Ако видя инвалидна количка, заобикалям. Но пак го правя на други места. Работата ми е важна, нали? Лъжа, разбира се.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

💰

преди 1 седмица

Краду пари от майка си докато се грижа за нея

На 26 години съм, единствено дете и се грижа за болната си майка, която има рак на белите дробове. Всеки ден ходя при нея - пазаруване, готвене, носене на лекарства до болницата. Тя винаги ми дава пари за всички разходи, но аз взимам повече от нужното. Вчера ми даде 100 лева за специални хапчета, които струват 40. Взех цялата сума, купих лекарствата и си купих нови обувки с останалото. Докато тя лежеше в леглото и ми се усмихваше: "Толкова съм щастлива, че имам такова отговорно дете", сърцето ми се разкъсваше на две. Но всеки път си казвам "заслужавам си нещо хубаво след толкова грижи". Тя никога не брои парите - вярва ми безрезервно. А аз вече изхарчих стотици от нейните пари за дрехи, козметика и излизания с приятелки. Знам, че е ужасно, но не мога да спра.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

💰

преди 1 седмица

Краду пари от майка си докато се грижа за нея

На 26 години съм, единствено дете и се грижа за болната си майка, която има рак на белите дробове. Всеки ден ходя при нея - пазаруване, готвене, носене на лекарства до болницата. Тя винаги ми дава пари за всички разходи, но аз взимам повече от нужното. Вчера ми даде 100 лева за специални хапчета, които струват 40. Взех цялата сума, купих лекарствата и си купих нови обувки с останалото. Докато тя лежеше в леглото и ми се усмихваше: "Толкова съм щастлива, че имам такова отговорно дете", сърцето ми се разкъсваше на две. Но всеки път си казвам "заслужавам си нещо хубаво след толкова грижи". Тя никога не брои парите - вярва ми безрезервно. А аз вече изхарчих стотици от нейните пари за дрехи, козметика и излизания с приятелки. Знам, че е ужасно, но не мога да спра.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

👑

преди 1 седмица

Крия от жена си че имам диабет вече 8 месеца

На 43 години съм. Преди 8 месеца лекарят ми каза, че имам диабет тип 2 - кръвната захар 14, трябват веднага инжекции. Ръцете ми трепереха, докато ми обясняваше. Жена ми Мария ме чакаше в колата. "Всичко наред ли е?" Казах й, че са рутинни изследвания, всичко перфектно. Видях облекчението в очите й. От тогава живея двоен живот. Всяка сутрин правя инжекция в банята, скривам лекарствата зад книгите. Лъжа я, че работя извънредно, когато отивам при ендокринолога. Когато готви паста или торта, ям малко и хвърлям останалото тайно. Най-трудно е с почивките. Тя иска спонтанни пътувания, а аз трябва да внимавам с инсулина. Измислям защо не мога да ям на определени места. Миналата седмица я чух да казва на майка си: "Петър изглежда толкова здрав напоследък." Сърцето ми се сви. Тя се гордее с мен, а аз я лъжа всеки ден за най-важното. Страх ме е да не се случи нещо и тя да разбере внезапно. Но още повече се страхувам да не я разочаровам - винаги съм бил "здравакът" в семейството.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

👑

преди 1 седмица

Крия от жена си че имам диабет вече 8 месеца

На 43 години съм. Преди 8 месеца лекарят ми каза, че имам диабет тип 2 - кръвната захар 14, трябват веднага инжекции. Ръцете ми трепереха, докато ми обясняваше. Жена ми Мария ме чакаше в колата. "Всичко наред ли е?" Казах й, че са рутинни изследвания, всичко перфектно. Видях облекчението в очите й. От тогава живея двоен живот. Всяка сутрин правя инжекция в банята, скривам лекарствата зад книгите. Лъжа я, че работя извънредно, когато отивам при ендокринолога. Когато готви паста или торта, ям малко и хвърлям останалото тайно. Най-трудно е с почивките. Тя иска спонтанни пътувания, а аз трябва да внимавам с инсулина. Измислям защо не мога да ям на определени места. Миналата седмица я чух да казва на майка си: "Петър изглежда толкова здрав напоследък." Сърцето ми се сви. Тя се гордее с мен, а аз я лъжа всеки ден за най-важното. Страх ме е да не се случи нещо и тя да разбере внезапно. Но още повече се страхувам да не я разочаровам - винаги съм бил "здравакът" в семейството.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →