Сподели
своя грях
Анонимна платформа за споделяне на грехове. Сподели своя грях и получи гласове от други.
Категории грехове
Избери категория и виж греховете
Гордост
Прекалена гордост и егоизъм
Похот
Необуздани желания и похотливи мисли
Чревоугодие
Прекомерно ядене и пиене
Алчност
Лакомство за пари и материали
Завист
Завист към успехите на другите
Мързел
Леност и отказ от отговорност
Гняв
Необуздан гняв и агресия
Последни грехове
Най-новите споделени грехове
Отказах помощ, защото си мислех, че съм по-добър
На 19 години съм и уча програмиране. Тази година участвах в университетски проект с още трима колеги. Задачата беше да разработим мобилно приложение за социална кауза. Аз бях най-опитният в екипа и си мислех, че ще се справя сам. Когато колегите предлагаха идеи, ги отхвърлях, защото смятах, че моите са по-добри. Не им оставях да пишат код, като им казвах, че ще го оправя по-бързо. В резултат на това проектът напредваше бавно, а на финала, в деня на представянето, приложението ни се срина. Аз се опитах да оправдая себе си пред професорите, но те ме попитаха защо не сме работили като екип. Колегите ми бяха разочаровани и ми казаха, че съм ги накарал да се почувстват безполезни. Това ме удари. Разбрах, че гордостта ми ме прави лош лидер и че да си най-добър не означава да правиш всичко сам. Извинявах се на екипа, а сега работя върху следващ проект, където се опитвам да разпределям задачите и да приемам чужди идеи. Отне ми време да осъзная, че истинската сила е в екипа, а не в индивидуалния блясък.
Флиртувам с всички за внимание
Аз съм 17-годишна гимназистка и обичам вниманието. От малка съм свикнала да бъда в центъра на компанията – разказвам смешки, танцувам, снимам се. В последно време забелязах, че флиртът ми дава моментна доза адреналин. В училище свалях погледа към момчета от други класове, писах им в социалните мрежи, усмихвах се загадъчно. Някои се радваха, други се объркваха. Случи ми се да обещая срещи на двама различни в един ден, защото ми беше интересно как ще реагират. Приятелките ми ме предупредиха, че играя с чувства, но аз им отговарях, че всичко е невинно. Един ден, когато две момчета се скараха помежду си пред училище, осъзнах, че прекрачвам границата. Видях болка в очите им и разбрах, че за мен това е игра, но за някого е разбито сърце. Оттогава се опитвам да спра с безсмислените закачки. Вниманието е приятно, но не и ако идва за сметка на чужди чувства. Учителя ни по психология ни обясни, че желанието за внимание често прикрива нужда от признание. Реших да търся признанието в талантите си – започнах да пиша кратки разкази и да пея в училищния хор. Чувствам се по-истинска, когато получавам уважение за нещо, което съм изградила, а не за поредната усмивка.
Не мога да спра да ям след фитнес
На 23 съм и тренирам фитнес от няколко години. Лятото идва, всички говорят за "форма", но моят проблем е обратният – ям прекалено много след тренировка. Случва се да прекарам час в залата, да се потя и да се чувствам горд, а после да спра на дюнерджийница и да изям две големи дюнери. Вкъщи отварям хладилника и започвам да "попълвам" запасите – сирене, хлебчета, сладолед. Казвам си, че съм горил калории, но реално приемам двойно. За седмица мога да кача килограм, въпреки че тренирам. Приятелите ми от залата ми казват да си правя план за хранене, но нямам самодисциплина. Веднъж треньорът ми дори ме видя да ям понички в съседното кафе; смути се, аз се почувствах като хванат на местопрестъплението. Вкъщи родителите ми се шегуват, че "не мога да се нахраня", а аз се преструвам, че не ме засяга. Истината е, че усещам празнота и я запълвам с храна. Решил съм да променя това – започнах да водя дневник на храненето, да пия повече вода и да включвам повече зеленчуци. Освен това се опитвам да разбера защо имам тази нужда да ям след тренировка – дали е от скука или от липса на енергия. Вярвам, че с постоянство ще намеря баланс между спорт и разумно хранене.
🔞 Влюбих се в женен мъж
На 22 години съм и работя в маркетингова агенция. Преди няколко месеца започнахме проект с външен консултант, който е в края на трийсетте и явно женен. В началото го възприемах просто като колега – харизматичен, със самочувствие, но нищо повече. Постепенно разговорите ни станаха по-лични. Споделяше за интересите си, за трудностите в брака си. Аз слушах и усещах как се увличам. Един ден останахме до късно в офиса и между нас се случи нещо, което не би трябвало. Бях наясно, че той има семейство, но оправдавах себе си, че бракът му не върви и че помежду ни има "истинско" чувство. Срещите ни станаха тайни, криех се от колегите си и лъжех приятелките си. Всеки път, когато се прибирах вкъщи, ме глождеше вина. Виждах снимките му с жена му и детето му, които сам ми беше показал, и си мислех какво причинявам. Миналата седмица жена му го е заподозряла и той панически ми каза да не му пиша. Оттогава се чувствах изоставена и използвана. Разбрах, че съм позволила на похотта да замъгли морала ми. Сега се опитвам да прекъсна тази зависимост – изтрих контактите му, потърсих психолог и се опитвам да простя на себе си. Важно е да знам, че заслужавам любов, в която няма лъжи и тайни.
Завиждам на най‑добрата ми приятелка за гаджето й
Аз съм 20-годишна студентка и от години имам най-добра приятелка, с която споделям всичко. Наскоро тя започна връзка с момче, което е умно, внимателно и изглежда перфектно във всичко. Първоначално бях щастлива за нея, но постепенно започнах да усещам как в мен се ражда завист. Когато ни разказваше как той й е направил вечеря или я е изненадал с билети за концерт, аз изигравах усмивка и вътре кипях. Започнах да следя профила му в социалните мрежи, да анализирам техните снимки и да си представям, че съм на нейно място. На няколко пъти дори се опитах да я убедя, че той е твърде добър, за да е истина, намеквах, че може да има тайни. Разбира се, това нарани приятелството ни. Тя се отдръпна и ми каза, че не може да разбере защо реагирам така. Замислих се – всъщност не ми липсваше нейното момче, а вниманието и любовта, които тя получаваше. Признанието на този факт беше болезнено. Реших да обърна енергията си към себе си: да се фокусирам върху собствените си цели и да си позволя да се радвам на чуждото щастие. Старая се да бъда по-подкрепящ приятел, защото истинската връзка се гради на искреност.
Откраднах оборота на магазина
Работя като касиер в квартален супермаркет от година. На 24 съм и се боря да покрия разходите си. Заплатата ми не е висока, а разходите за наем, храна и транспорт растат. Един ден шефът ни остави да броим оборота. Останах сама в края на смяната и погледът ми спря върху пачка банкноти. Помислих си, че никой няма да забележи, ако взема малко "на заем". Прибрах 50 лева. Никой не ги поиска. На следващия ден взех още 50. След това още. Започнах да живея с усещане, че съм хванала света за рогата – плащах си сметките и дори си купих нови слушалки. Но съвестта ми не спеше. Страхувах се от проверка, въобразявах си, че камерите са записали всичко. На третата седмица шефът ни свали всички служители за проверка. Сърцето ми се разтуптя. Той сподели, че оборотът не излиза, и попита дали някой има информация. В този момент не издържах и си признах. Очаквах да ме уволнят на място. Вместо това собственикът ми каза, че оценява честността, но все пак трябва да напусна. Върнах парите. Сега си търся нова работа и разбирам, че алчността ми струва професионалната ми репутация. Доверието веднъж изгубено се връща трудно.
Защо Grehove.com?
Анонимност, сигурност и забавление
100% Анонимно
Сподели своя грях без да разкриваш самоличността си
Реално време
Получавай гласове и коментари мигновено
Забавно
Гласувай с 🔥 за Ада или ✨ за Рая