Сподели
своя грях

Сестра ми имаше рожден ден. Навърши 7. Беше се вълнувала седмици наред – щеше да има гости, балони, подаръци и, разбира се, нейната любима ягодова торта с розови розички и името ѝ написано с бял крем. Аз бях на 20, живея още вкъщи, уча „нещо в университета“, но не ходя редовно. Повечето време стоя пред компютъра или пред хладилника. Денят преди рождения ѝ ден тортата беше доставена – красива, огромна, в картонена кутия с надпис „Внимание: НЕ Я БЪРКАЙТЕ“. Беше 2 през нощта. Всички спяха. Аз станах да пия вода, минах покрай хладилника… и отворих. Само да я видя. Само да я помириша. Само да си отрежа малко. Само едно парче. После още едно. И още едно. Неусетно стоях на пода в кухнята, с пластмасова лъжица в ръка и крем по бузата. Ядях като диво животно – лакомо, без мисъл, без капка спирачка. Не знам кога спрях. Може би когато видях дъното на кутията. Може би когато стомахът ми се сви от болка. Станах, затворих кутията и я скрих под леглото ми. Не питаш защо – не знам. Паника. Срам. Но и… странно удовлетворение. На сутринта майка ми полудя. Сестра ми плачеше. Вратата беше отворена, и аз казах: — Мисля, че беше съседското куче. Видях го да души торбите до вратата. Излъгах. Грозно. Безсрамно. А тя… ми повярва. Купиха друга торта в последния момент. По-малка, не толкова хубава. А аз… лежах в леглото с болен стомах и мазен екран на телефона. Оттогава всяка година на рождения ѝ ден, когато видя торта, се сещам. Не за вкуса, а за лицето ѝ – разочаровано, наранено. И въпреки това… има една част от мен, която пак би го направила. Защото в онзи момент тортата беше по-важна от истината.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

👑

преди 1 седмица

Купих си фалшиви последователи, за да надмина приятелката си… и после я докладвах в Instagram

Бяхме приятелки от училище. Споделяхме всичко – гримове, гаджета, сълзи, мечти. Но тя винаги беше „по-“ от мен. По-харесвана. По-красива. По-забелязвана. След гимназията тя стана инфлуенсърка – грим туториали, снимки на плажове, партньорства със сайтове за дрехи. Профилът ѝ растеше. Харесванията ѝ – хиляди. А моите снимки? 73 лайка и коментари само от мама. Гледах я и вътрешно кипях. Не го показвах. Усмихвах се. Подкрепях я. Но започнах да я следя обсесивно. Проверявах кога качва. С кого. Къде. И какви хаштагове ползва. Един ден ми писна. Отворих сайт за Instagram ботове и поръчах 10 000 фалшиви последователи за себе си. После още 5 000. За няколко дни профилът ми „избухна“. Хората започнаха да ми пишат. Получих дори оферта за бартер. Но лайковете си оставаха по 100. Тогава реших да премина към следващата стъпка. Написах до Instagram, че тя използва платени последователи, че рекламира продукти без обозначение и че манипулира алгоритъма. Прикачих скрийншоти. Част от тях – фалшифицирани. Седмица по-късно профилът ѝ беше свален. Прати ми съобщение от резервен акаунт: — Моля те, ако знаеш нещо… помогни ми. Отговорих: — Може би някой ти завижда. Имах 15 000 последователи, а тя – нула. Победа? Не знам. Оттогава мина година. Профилът ми е мъртъв. Хората разбраха, че не съм „истинска“. А тя? Върна се. С нов акаунт, с по-малко последователи, но с повече ангажираност. А аз? Гледам, лайквам и мълча. И се чудя – ако ѝ кажа, че бях аз… дали ще ми прости? Или ще направи същото с мен?

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

🔥

преди 2 седмици

Спах с гаджето на майка ми. И той дори не съжалява.

Бях на 19, когато тя се влюби. Майка ми. След години самота, разбито сърце и лоши мъже, най-сетне намери „своя човек“. Иван. 42. Строителен предприемач с брадичка тип “внимание, алфа мъжкар”, златен ланец и аромат на скъп одеколон. Приех го. Усмихвах му се. Наричах го „бат Иво“ пред приятелките си. Но тайно… гледах татуировката на гърдите му, когато се размъкваше без тениска из хола. Майка ми работеше на смени. И често оставяхме само двамата вкъщи. Първо мълчахме. После говорехме. После започнахме да се закачаме. Един ден гледах филм на дивана. Той седна до мен. Докосна коляното ми, уж случайно. Аз не го дръпнах. — Знаеш ли, че не си дете вече? — прошепна. — Знам — отвърнах. И се наведох към него. Целувката ни беше бавна. Неприлична. Без вина. А може би с прекалено много. Отидохме в спалнята на майка ми. Свалих му колана. Той ми вдигна блузата. Прозорецът беше отворен, а навън пееха щурци. А аз… бях напълно съзнателна какво правя. След това легнах до него в леглото ѝ. Той запали цигара. Усмихна се и каза: — Ако не казваш, няма проблем. И аз не казах. Повтаряхме го още няколко пъти. Винаги, когато тя не беше там. Един път дори докато беше под душа. Станахме бързи. Безшумни. Ненаситни. Сега той вече не е с майка ми. Напусна я. Каза, че „не са на една честота“. А мен още ме следи в Instagram. Слага лайкове на селфитата ми. Понякога си мисля, че тя усеща. Но никога не ме е попитала. Може би защото не иска да чуе отговора. Аз пък не съжалявам. Не и напълно. В онзи момент… усещах, че държа власт. И тя ми хареса.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

😠

преди 2 седмици

Плеснах майка си. И не съжалявам. Още.

Бях на 17. Тийнейджър, пълен с хормони, страхове и гняв, който не знаеш къде да излееш. Майка ми винаги е била строга – типът човек, който говори, сякаш командва полк. Забраняваше ми да излизам след 20:00, проверяваше ми телефона, решаваше с кого мога да се виждам. Бях добър ученик. Не пиех, не пушех, не бягах от училище. Но това нямаше значение – в нейните очи аз бях проекция, не човек. В онази вечер само си бях позволил да не ѝ вдигна веднъж. Бях с приятели, слушах музика, не чух телефона. Когато се прибрах, тя ме чакаше. Не с думи. С крясъци. С викове. С упреци, които бяха по-болезнени от шамар. „Ще станеш като баща си!“, изкрещя тя. А баща ми ни беше напуснал, когато бях на 5. И винаги ме беше страх, че вътре в мен има нещо от него. И тогава избухнах. Без да мисля, без да искам – просто я плеснах. Не силно. Но достатъчно, че очите ѝ се напълниха със сълзи. Не от болка. От шок. Тя не каза нищо. Просто излезе от стаята. Затвори се в спалнята. Не ме погледна до следващата сутрин. А аз? Стоях на пода, с глава в ръцете, и се чудех какво, по дяволите, съм направил. Минаха години. Сега съм на 24. Имаме нормална връзка. Помагам ѝ. Пазарувам. Плащам сметки. Понякога се смеем заедно. Но онзи момент… той виси между нас. Тя никога не го спомена. Аз също не. Но всяка Коледа, когато ѝ подавам подарък, виждам как ръката ѝ леко трепва. Може би си спомня. Може би не. А аз? Аз си го спомням. Всеки път, когато чуя някой да повишава тон. Всеки път, когато се ядосам. Плеснах майка си. Бях дете, наранено от думи. Но го направих. И ако трябва да съм честен… има мигове, в които пак бих го направил. Само за да се чуя. Само за да се усетя жив. Това ме прави чудовище, нали?

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

💰

преди 2 седмици

Излъгах приятелката ми, че ще живеем заедно… само за да взема заем на нейно име

Бях с нея две години. Не беше най-красивата, нито най-умната, но имаше нещо, което нямам – чисто кредитно досие. Аз – с две бързи заеми, едно закъсняло плащане и червено в ЦКР. Тя – ангелски профил, работи като медицинска сестра, винаги внася на време, вярва в любовта и „общото бъдеще“. Един ден ѝ казах, че искам да заживеем заедно. В ново място. Да започнем „начисто“. Очите ѝ блеснаха. Вече бях избрал апартамент под наем. Не много скъп, но с хубав интериор. Казах ѝ, че трябват около 10 000 лв. – за депозит, мебели, техника и малко „начален старт“. Тя нямаше спестени пари. Но имаше добра заплата и доверие в мен. Подадохме документите. Помогнах ѝ да си отвори мобилно банкиране, уж за да следим бюджета заедно. В деня, в който преведоха парите… ги изтеглих. Всичките. Купих си телефон, нов лаптоп, изплатих старите си дългове. Дори си поръчах златен синджир. Без шега. Тя се вълнуваше: „Кога ще местим нещата?“. Отговарях: „Скоро, само уреждам някои документи“. След десет дни ѝ казах, че трябва да замина в чужбина по спешност – уж за работа. Изтрих си Facebook. Смени си номера. Изчезнах. Тя звъня на общи приятели, писа ми имейли, прати ми гласови съобщения, в които плаче. Не ѝ отговорих. Не защото не ми пукаше… а защото знаех, че ще започна да се оправдавам. Сега живея в друг град. С други хора. Казвам, че лаптопът ми е подарък от фирмата. Че съм започнал на чисто. Никой не знае. Но понякога нощем… чувам гласа ѝ в главата си. Как казва: „Ще живеем заедно, нали?“. И ме свива под лъжичката. Не ѝ върнах нищо. Не ѝ писах. Не се извиних. Знам, че това е грозно. Подло. Алчно. Но тогава… просто исках да си върна живота. На всяка цена.

🔥 0

✨ 0

Виж повече →

🔥

преди 2 седмици

Правихме го в библиотеката… между рафтовете с класика

Уча българска филология. Да, знам – звучи скучно, старомодно и „за зубрачки“. Но библиотеката на университета… тя крие повече истории от всички книги вътре. Запознах се с него в час по съвременна литература. Преписвах си лекции, а той ми подаде бележка: „Тази тема е скучна. Искаш ли да четем по-друг начин?“ Усмихнах се. Започна с шеги, после съобщения, после кафе „само като колеги“. След това изведнъж и двамата открихме, че обожаваме книгите на Вапцаров… и езиците на телата си. Библиотеката стана нашето тайно място. Винаги на третия етаж. Там, където почти никой не стъпва, защото мирише на мухъл и стара хартия. Първо беше само целувка. Между „Под игото“ и „Тютюн“. После ръцете му трепнаха под ризата ми. След това всичко избухна. Правихме го прави. На колене. С лице към стената. С отворени рафтове, които проскърцваха. И страх, че някой ще ни хване. Веднъж библиотекарката дойде да провери какво търсим. Той отвори книга и зачете с английски акцент, аз кимах сериозно. А после, щом тя се отдалечи… свалих бельото си под полата. Без да каже нищо, той се върна при мен. В онзи момент не съществуваше нищо друго. Нито авторите. Нито правилата. Нито моралът. Само телата ни, парата по стъклото и дъхът ми, който звучеше по-силно от всяка лекция. Никога не говорихме за чувства. Само за текстове. За цитати. И за следващата ни „среща“. Сега е в чужбина. Не сме се чували от месеци. Но всеки път, когато мина покрай онзи рафт… усещам как сърцето ми прескача. И бедрата ми – леко потръпват. Понякога си мисля, че може би това беше мръсно. Неприлично. Грях. А понякога си казвам – може би това беше най-истинското четене, което съм правила.

🔥 1

✨ 0

Виж повече →

Виж всички грехове

Защо Grehove.com?

Анонимност, сигурност и забавление

🕵️

100% Анонимно

Сподели своя грях без да разкриваш самоличността си

⚡

Реално време

Получавай гласове и коментари мигновено

🎮

Забавно

Гласувай с 🔥 за Ада или ✨ за Рая