Мързел

Измислих си бърнаут, за да си почивам три месеца

Работя в IT фирма — дистанционно, от вкъщи, с гъвкаво работно време и хубава заплата. Имам всичко, за което мнозина мечтаят: лаптоп от компанията, бонуси, стол от 600 лева. И все пак… нямам никакво желание да работя. Започна с едно „съвсем леко“ прегаряне. Или поне така си го обясних. Първо спрях да вдигам на колеги в Slack. После спрях да се включвам на срещите. Казах, че имам проблеми с интернета. След седмица казах на мениджъра, че не се чувствам добре психически. Той, разбира се, веднага реагира загрижено: „Ние сме до теб. Вземи си почивка, колкото трябва.“ И така започна. Лекар ми написа епикриза с „изтощение от натоварване“. Получих 30 дни болничен. Лежах, играх игри, гледах сериали, поръчвах си храна. Казвах на всички, че „работя върху себе си“. Когато срокът изтече, си измислих нова история — че съм на терапия и още не мога да се върна. Подадох нов болничен. После още един. Никой не пита. Всеки се прави на съпричастен. Истината е, че не съм ходил на терапия. Не съм изпил и едно хапче. Просто… не ми се бачка. И нямам желание да се преструвам. Единственото нещо, което правя всеки ден, е да си навивам алармата в 08:59, за да мина онлайн в Slack, ако някой реши да ме потърси. После си лягам пак. Станах майстор на оправданията. Вече имам готов списък с неща, които мога да кажа: • „Имам терапевтична сесия“ • „Мозъчната мъгла е по-силна днес“ • „Опитвам се да бъда функционален, но е трудно“ А всъщност… просто не искам да отварям Visual Studio Code. Не искам да пиша нищо. И съм напълно окей с това. Понякога ме гризе съвестта. После минава. Защото мързелът е като топло одеяло – веднъж като се увиеш, не ти се излиза. Знам, че е грешно. Знам, че лъжа. Но все пак… заслужавам ли огън или опрощение?