Завист
Завист към успехите на другите
Намерени 3 гряха в категория "Завист"
Завиждам на най‑добрата ми приятелка за гаджето й
Аз съм 20-годишна студентка и от години имам най-добра приятелка, с която споделям всичко. Наскоро тя започна връзка с момче, което е умно, внимателно и изглежда перфектно във всичко. Първоначално бях щастлива за нея, но постепенно започнах да усещам как в мен се ражда завист. Когато ни разказваше как той й е направил вечеря или я е изненадал с билети за концерт, аз изигравах усмивка и вътре кипях. Започнах да следя профила му в социалните мрежи, да анализирам техните снимки и да си представям, че съм на нейно място. На няколко пъти дори се опитах да я убедя, че той е твърде добър, за да е истина, намеквах, че може да има тайни. Разбира се, това нарани приятелството ни. Тя се отдръпна и ми каза, че не може да разбере защо реагирам така. Замислих се – всъщност не ми липсваше нейното момче, а вниманието и любовта, които тя получаваше. Признанието на този факт беше болезнено. Реших да обърна енергията си към себе си: да се фокусирам върху собствените си цели и да си позволя да се радвам на чуждото щастие. Старая се да бъда по-подкрепящ приятел, защото истинската връзка се гради на искреност.
Завиждам на сестра си
Аз съм на 18 години и имам по-голяма сестра, която винаги е била перфектната дъщеря в очите на нашите родители. Тя е отличничка, спортува, има приятел, с който изглеждат щастливи, и винаги намира време да помага на мама у дома. От малка я гледам как се справя и как всички я хвалят. Дори роднините по празници казват: "Защо не бъдеш като нея?". В началото и аз исках да я догоня, но колкото повече се стараех, толкова по-невъзможно ми изглеждаше. Миналата година кандидатствахме заедно в университет. Тя беше приета на първо желание, а аз в списъците на резервите. Когато разбрах, че е успяла, първата ми мисъл не беше радост за нея, а гняв и завист. Казах "Честито", но в главата ми бушуваше мисълта, че не е справедливо. Започнах да я наблюдавам тайно и да се сравнявам. Отварях й тетрадките, за да видя как си води бележките, проверявах й социалните мрежи, за да разбера с кого се вижда. Веднъж, когато бяхме двете вкъщи, нарочно счупих купата, която тя беше спечелила от състезание, и после обвиних котката. Видях болката в очите й, но въпреки това изпитах някакво задоволство. Тази завист ме превръща в човек, когото не харесвам. Започнах да се отдалечавам от приятелите си, защото постоянно се сравнявах и с тях. Нещо в мен щракна, когато чух сестра ми да плаче на телефон, защото е уморена от очакванията, които всички имат към нея. Разбрах, че всеки има своите трудности, дори и тези, на които завиждаме. Реших да поговоря с нея. Признах й, че ми е тежко да живея в нейната сянка. Тя се усмихна тъжно и ми каза, че и на нея й е трудно. Сега се опитвам да гледам на успехите й като на вдъхновение, а не като на заплаха. Работя върху собствените си интереси и се уча да се радвам искрено на чуждите постижения. Завистта още понякога се обажда, но вече знам, че не е път към щастие.
Животът ѝ изглеждаше перфектен… затова реших да го съсипя
Имах съученичка от гимназията – Лора. От онези, дето винаги са „перфектни“: коса като в реклама, зъби като на инфлуенсърка, гадже с кола, родителите ѝ с вила в Банско. Докато аз… живеех в панелка, с баща, който смени три работи за една година, и майка, която все ме сравняваше с нея. След като завършихме, не я бях виждала с години. Но един ден я открих случайно в Instagram – 23К последователи, снимки от Париж, Бали, вечни усмивки. Беше започнала да става „инфлуенсър“. И точно тогава се върна онова гадно чувство в гърдите – завистта. Тихо, студено, плътно. И ми хареса. Направих си фалшив профил – красиво име, чуждестранна снимка. Започнах да я следвам, да харесвам нещата ѝ. Пишех ѝ мило, коментирах ѝ сторитата. Тя ми отговори. Доверчиво. След две седмици ѝ казах, че съм PR агент и мога да ѝ осигуря партньорства, стига да ми даде мейла и телефона си. Получих ги. После започнах да пращам жалби до фирмите, с които работеше – че използва филтри, че подвежда, че купува последователи. Използвах истински скрийншоти и измислени сигнали. Две марки ѝ прекратиха кампаниите. А когато приятелят ѝ качи снимка с нея, писах от анонимен акаунт, че тя му изневерява с фотографа си. След две седмици изтри всички техни снимки. Сега профилът ѝ е заключен. Последователите намаляха. Последната ѝ снимка има 400 лайка. Поглеждам го всеки ден… и се усмихвам. Може би утре ще ѝ пиша пак – вече с истинския си профил. Ще ѝ кажа, че е много смела, че харесвам как продължава напред. Ще се преструвам на приятелка. Но ще я мразя. Всеки лайк. Всеки филтър. Всяка усмивка. Кажи ми… това прави ли ме чудовище?