Зареждане...
📜 Всички грехове
Разгледай всички споделени грехове и гласувай за тях
Намерени 108 гряха
Откраднах 10 лева ресто от майка която хранеше семейството си за празника
На 28 години съм и работя като доставчик на храна в София. Миналия четвъртък получих поръчка за 120 лева - голяма семейна празнична вечеря до жилищен блок в Лозенец. Качих се до 5-ти етаж, позвъних на апартамент 23. Отвори млада майка с бебе на ръце. "Колко дължа?", попита тя усмихната. "120 лева", отговорих. Тя ми подаде 150-левова банкнота. "Моля 30 лева ресто." Докато броях парите, чух как от стаята викат: "Мамо, дошла ли е храната? Гладни сме!" Деца се смееха, някой слагаше музика. Явно събиране по повод празника. В този момент осъзнах, че имам само две банкноти от 10 лева в джоба си. Трябваше да върна 30, а имах само 20. Сърцето ми заби като луд. "Извинете, нямам точно ресто. Ще слеза до магазина да разбия." Тя се усмихна: "Няма проблем, чакам." Вместо да сляза обаче, се качих до покрива и изчаках 10 минути. После се върнах и позвъних отново. Отвори същата жена, но вече изглеждаше притеснена. "Магазинът беше затворен", излъгах я. "Но имам само 20 лева ресто." "Добре", каза тя разочаровано, "пари са пари." Взех нейните 150 лева, дадох й 20 лева ресто и си запазих 10 лева като "чаевые". Обикновено чаевните са 2-3 лева. Гледах я как влиза вътре с яденето и затваря вратата. От коридора чувах как някой казва: "Защо толкова дълго?" "Нищо особено", отговори тя. Слязох по стълбите и се почувствах отвратително. Тази жена хранеше цялото семейство за празника, а аз откраднах 10 лева от ръстото й. 10 лева, които вероятно щяха да й трябват за автобус или хляб утре. Но вече беше късно. Парите бяха в джоба ми и аз ги похарчих за бира същата вечер.
Паркирам на места за инвалиди, защото винаги бързам
На 29 години съм, търговски представител в София. Всеки ден обикалям клиенти с колата. Преди 6 месеца започнах да паркирам на места за хора с увреждания - винаги се оправдавам, че е 'само за 10 минути'. Най-лошото се случи миналата седмица до Мол София. Паркирах на синьото място пред входа. След час излизам и виждам мъж на инвалидна количка да чака до колата ми. Поглеждаме се. В очите му има умора и разочарование. 'Извинете, вече си тръгвам', казах с червено лице. 'Чаках тук 40 минути', отговори тихо. Сърцето ми биеше като на умиращ. Ръцете ми трепереха докато отключвах. Той се отдалечи към другия край на паркинга. Оттогава всеки път преди да паркирам поглеждам наоколо. Ако видя инвалидна количка, заобикалям. Но пак го правя на други места. Работата ми е важна, нали? Лъжа, разбира се.
Краду пари от майка си докато се грижа за нея
На 26 години съм, единствено дете и се грижа за болната си майка, която има рак на белите дробове. Всеки ден ходя при нея - пазаруване, готвене, носене на лекарства до болницата. Тя винаги ми дава пари за всички разходи, но аз взимам повече от нужното. Вчера ми даде 100 лева за специални хапчета, които струват 40. Взех цялата сума, купих лекарствата и си купих нови обувки с останалото. Докато тя лежеше в леглото и ми се усмихваше: "Толкова съм щастлива, че имам такова отговорно дете", сърцето ми се разкъсваше на две. Но всеки път си казвам "заслужавам си нещо хубаво след толкова грижи". Тя никога не брои парите - вярва ми безрезервно. А аз вече изхарчих стотици от нейните пари за дрехи, козметика и излизания с приятелки. Знам, че е ужасно, но не мога да спра.
Краду пари от майка си докато се грижа за нея
На 26 години съм, единствено дете и се грижа за болната си майка, която има рак на белите дробове. Всеки ден ходя при нея - пазаруване, готвене, носене на лекарства до болницата. Тя винаги ми дава пари за всички разходи, но аз взимам повече от нужното. Вчера ми даде 100 лева за специални хапчета, които струват 40. Взех цялата сума, купих лекарствата и си купих нови обувки с останалото. Докато тя лежеше в леглото и ми се усмихваше: "Толкова съм щастлива, че имам такова отговорно дете", сърцето ми се разкъсваше на две. Но всеки път си казвам "заслужавам си нещо хубаво след толкова грижи". Тя никога не брои парите - вярва ми безрезервно. А аз вече изхарчих стотици от нейните пари за дрехи, козметика и излизания с приятелки. Знам, че е ужасно, но не мога да спра.
Крия от жена си че имам диабет вече 8 месеца
На 43 години съм. Преди 8 месеца лекарят ми каза, че имам диабет тип 2 - кръвната захар 14, трябват веднага инжекции. Ръцете ми трепереха, докато ми обясняваше. Жена ми Мария ме чакаше в колата. "Всичко наред ли е?" Казах й, че са рутинни изследвания, всичко перфектно. Видях облекчението в очите й. От тогава живея двоен живот. Всяка сутрин правя инжекция в банята, скривам лекарствата зад книгите. Лъжа я, че работя извънредно, когато отивам при ендокринолога. Когато готви паста или торта, ям малко и хвърлям останалото тайно. Най-трудно е с почивките. Тя иска спонтанни пътувания, а аз трябва да внимавам с инсулина. Измислям защо не мога да ям на определени места. Миналата седмица я чух да казва на майка си: "Петър изглежда толкова здрав напоследък." Сърцето ми се сви. Тя се гордее с мен, а аз я лъжа всеки ден за най-важното. Страх ме е да не се случи нещо и тя да разбере внезапно. Но още повече се страхувам да не я разочаровам - винаги съм бил "здравакът" в семейството.
Крия от жена си че имам диабет вече 8 месеца
На 43 години съм. Преди 8 месеца лекарят ми каза, че имам диабет тип 2 - кръвната захар 14, трябват веднага инжекции. Ръцете ми трепереха, докато ми обясняваше. Жена ми Мария ме чакаше в колата. "Всичко наред ли е?" Казах й, че са рутинни изследвания, всичко перфектно. Видях облекчението в очите й. От тогава живея двоен живот. Всяка сутрин правя инжекция в банята, скривам лекарствата зад книгите. Лъжа я, че работя извънредно, когато отивам при ендокринолога. Когато готви паста или торта, ям малко и хвърлям останалото тайно. Най-трудно е с почивките. Тя иска спонтанни пътувания, а аз трябва да внимавам с инсулина. Измислям защо не мога да ям на определени места. Миналата седмица я чух да казва на майка си: "Петър изглежда толкова здрав напоследък." Сърцето ми се сви. Тя се гордее с мен, а аз я лъжа всеки ден за най-важното. Страх ме е да не се случи нещо и тя да разбере внезапно. Но още повече се страхувам да не я разочаровам - винаги съм бил "здравакът" в семейството.
Лъжа, че кучето ми е терапевтично животно, за да го водя навсякъде
На 28 години съм и имам френско булдогче - Боби. Преди година си купих фалшива жилетка 'THERAPY DOG' от интернет за 30 лева и започнах да го водя в кафенета, супермаркети, дори кино. Първия път в едно кафене в центъра сърцето ми биеше като луд. Сервитьорката попита за документи. С треперещ глас казах: 'Има терапевтична необходимост заради депресията ми.' Тя се усмихна съчувствено. Сега ходим навсякъде заедно. Боби е добро куче - тихо, послушно. Хората ни гледат със съчувствие, питат ме как се справям с 'болестта'. Измислям истории за 'панични атаки'. Най-срамно беше в Kaufland, когато зад мен стоеше жена с истинско служебно куче за слепи. Лъгах я в очите 10 минути за 'професионалното обучение' на Боби. Истината? Просто искам повече време с кучето си и ми е мързел да го оставям вкъщи.
Отмъстих на шумния съсед като му развалих интервюто за работа
Живея в панелка в София и горният ми съсед Димитър прави купони всяка вечер до 2-3 сутринта. Месеци се оплаквах, но нищо не се промени. Преди седмица случайно чух как разговаря по телефона за важно интервю за работа в IT компанията където работи приятелката ми. Сърцето ми заби като измислих плана. Обадих се на HR отдела и се представих като бивш колега от предишната му работа. Казах им че Димитър има проблеми с алкохола и často се карал с клиенти. Измислих дори конкретни ситуации - как веднъж се явил пиян на среща и как псувал шеф си. HR-ката записваше всичко. "Благодаря за информацията, ще я предадем на мениджъра." Три дни по-късно Димитър получи имейл че не е одобрен за позицията. Чух го как плаче по телефона с майка си: "Мамо, не разбирам какво стана. Интервюто мина перфектно." Тази вечер за първи път от месеци е тихо горе. Но вместо облекчение, чувствам се отвратително. Развалих живота на човек заради шум. Той все още не знае че съм аз, но всеки път като го срещам в входа, ръцете ми треперят от вината.
Лъжа приятеля си за жена му
На 28 години съм и приятелят ми Петър е женен от 2 години. Миналата седмица видях жена му Мария да целува друг мъж в парка. Петър ме пита дали съм я видял да се държи странно напоследък. Вместо да му кажа истината, отговорих: 'Не, изглежда нормално.' Знам че трябва да му кажа, но не искам да разбия брака им. Всяка нощ се чувствам ужасно, защото го предавам със мълчанието си.
Разваля връзката на приятеля си, защото харесвам момичето му
На 26 години съм и с Димитър сме приятели от гимназията. Преди 4 месеца се запозна с Мария - красива, умна, смееща се по начин, който ме кара да забравям как се дише. Първия път като я видях в бар, сърцето ми спря. Но тя погледна към него, не към мен. Започнаха да се срещат. Всеки път като ги виждах заедно, стомахът ми се обръщаше. Той я държеше за ръката, целуваше я, говореше й нежности. А аз стоях до тях и се усмихвах, докато ревността ме ядеше отвътре. Една вечер Мария ми писа в Messenger: "Можем ли да се видим за кафе да се опознаем по-добре?" Ръцете ми трепереха като отговарях: "Разбира се!" Излязохме в събота. Тя беше още по-прекрасна отблизо. В един момент ми каза: "Понякога мисля, че Димитър не ме разбира наистина. Ти изглеждаш като човек, който слуша." Това беше моментът. Вместо да я насърча да говори с него, казах: "Мария, трябва да знаеш нещо за Димитър. Той не е много сериозен с момичетата. Винаги говори колко му харесват други жени." Лъжах без да мигна. Лицето й се промени. "Наистина ли?" "Извинявай", казах мекo. "Не исках да те наранявам, но мислех, че трябва да знаеш." Същата вечер тя се скара с него по телефона. Разделиха се след три дни. Димитър беше съкрушен: "Не разбирам какво стана. Мислех, че всичко е перфектно между нас." Два месеца по-късно Мария и аз излизаме заедно. Димитър все още не знае. Всеки път като ме вижда щастлив с нея, ми казва: "Радвам се, че си намерил някого. Заслужаваш това." Лежа в леглото до най-красивото момиче, което съм познавал, но не мога да заспя. Защото знам какво съм направил.
Разваля връзката на приятеля си, защото харесвам момичето му
На 26 години съм и с Димитър сме приятели от гимназията. Преди 4 месеца се запозна с Мария - красива, умна, смееща се по начин, който ме кара да забравям как се дише. Първия път като я видях в бар, сърцето ми спря. Но тя погледна към него, не към мен. Започнаха да се срещат. Всеки път като ги виждах заедно, стомахът ми се обръщаше. Той я държеше за ръката, целуваше я, говореше й нежности. А аз стоях до тях и се усмихвах, докато ревността ме ядеше отвътре. Една вечер Мария ми писа в Messenger: "Можем ли да се видим за кафе да се опознаем по-добре?" Ръцете ми трепереха като отговарях: "Разбира се!" Излязохме в събота. Тя беше още по-прекрасна отблизо. В един момент ми каза: "Понякога мисля, че Димитър не ме разбира наистина. Ти изглеждаш като човек, който слуша." Това беше моментът. Вместо да я насърча да говори с него, казах: "Мария, трябва да знаеш нещо за Димитър. Той не е много сериозен с момичетата. Винаги говори колко му харесват други жени." Лъжах без да мигна. Лицето й се промени. "Наистина ли?" "Извинявай", казах мекo. "Не исках да те наранявам, но мислех, че трябва да знаеш." Същата вечер тя се скара с него по телефона. Разделиха се след три дни. Димитър беше съкрушен: "Не разбирам какво стана. Мислех, че всичко е перфектно между нас." Два месеца по-късно Мария и аз излизаме заедно. Димитър все още не знае. Всеки път като ме вижда щастлив с нея, ми казва: "Радвам се, че си намерил някого. Заслужаваш това." Лежа в леглото до най-красивото момиче, което съм познавал, но не мога да заспя. Защото знам какво съм направил.
Разваля връзката на приятеля си, защото харесвам момичето му
На 26 години съм и с Димитър сме приятели от гимназията. Преди 4 месеца се запозна с Мария - красива, умна, смееща се по начин, който ме кара да забравям как се дише. Първия път като я видях в бар, сърцето ми спря. Но тя погледна към него, не към мен. Започнаха да се срещат. Всеки път като ги виждах заедно, стомахът ми се обръщаше. Той я държеше за ръката, целуваше я, говореше й нежности. А аз стоях до тях и се усмихвах, докато ревността ме ядеше отвътре. Една вечер в петък Мария ми писа в Messenger: "Ей, Димитър ми каза, че си много готин приятел. Можем ли да се видим за кафе да се опознаем по-добре?" Ръцете ми трепереха като отговарях: "Разбира се!" Излязохме в събота. Тя беше още по-прекрасна отблизо. Говорихме час и половина. В един момент ми каза: "Знаеш ли, понякога мисля, че Димитър не ме разбира наистина. Ти изглеждаш като човек, който слуша." Това беше моментът. Вместо да я насърча да говори с него, казах: "Мария, трябва да знаеш нещо за Димитър. Той не е много сериозен с момичетата. Винаги говори колко му харесват други жени." Лъжах без да мигна. "Не исках да ти кажа, но той ми спомена колко готина била колежката му Елена." Лицето й се промени. "Наистина ли? Той ми каза, че аз съм единствената." "Извинявай", казах мекo. "Не исках да те наранявам, но мислех, че трябва да знаеш." Същата вечер тя се скара с него по телефона. Чух я как крещи: "Кой е тази Елена? Защо ми лъжеш?" Димитър ми се обади объркан: "Какво става? Тя говори за някаква Елена. Откъде знае това име?" Разделиха се след три дни. Димитър беше съкрушен. "Не разбирам какво стана", плачеше. "Мислех, че всичко е перфектно между нас." Аз го утешавах като добрия приятел. Два месеца по-късно Мария и аз излизаме заедно. Димитър все още не знае. Всеки път като ме вижда щастлив с нея, ми казва: "Радвам се, че си намерил някого. Заслужаваш това." Лежа в леглото до най-красивото момиче, което съм познавал, но не мога да заспя. Защото знам какво съм направил.