Зареждане...
📜 Всички грехове
Разгледай всички споделени грехове и гласувай за тях
Намерени 169 гряха
Изтривам тайно важните съобщения от телефона на гаджето ми
На 26 години съм и с Анна живеем заедно в София от година и половина. Тя е талантлива графичен дизайнерка и постоянно получава съобщения за нови проекти, интервюта, възможности. Преди шест месеца започнах най-подлото нещо в живота си - тайно изтривам нейните важни съобщения. Всичко започна една сутрин в март. Чух я как говори възбудено по телефона: "Да, заинтересувана съм! Лондон звучи невероятно!" Стомахът ми се завъртя като центрофуга. Ръцете ми се заледиха. Ами ако се премести и ме остави? На следващия ден, докато тя се къпеше, взех телефона ѝ. Сърцето ми биеше като чук. Намерих съобщенията от Design Studio London и ги изтрих. Всичките. Пръстите ми треперяха толкова силно, че едва успявах да натискам екрана. Тя търси цялата седмица като обезумяла: "Странно, така и не ми отговориха за проекта. Може би съм сбъркала нещо." Аз я прегърнах лицемерно: "Сигурно не са сериозни хора." Оттогава стана ритуал на ужаса. Всяка сутрин в 7:15, точно когато тя приготвя кафе, взимам телефона ѝ. Изтривам покани за интервюта, съобщения от клиенти, предложения за сътрудничество. Веднъж изтрих съобщение от Мария - нейната най-добра приятелка от агенция "Креатив": "Анна, искаме те в екипа ни! Обади се спешно!" Ръцете ми се потяха докато изтривах. Анна започна да си губи самочувствието: "Може би наистина не съм достатъчно добра. Никой не ме търси." "Глупости", казвах ѝ, докато я целувах по челото. "Те просто не те заслужават." А вътрешно се усмихвах като дявол. Най-ужасното беше миналата седмица. Изтрих покана за интервю в Nike България. 50 000 лева годишна заплата. Мечтаната ѝ работа. Тя плака цяла нощ: "Нещо не е наред с мен. Защо всички ме отбягват?" Държах я в ръцете си и се преструвах, че споделям болката ѝ, докато всъщност се радвах че остава при мен. Знам че я превръщам в сянка на себе си. Унищожавам кариерата ѝ от егоистичен страх. Но всяко нейно съобщение е потенциална заплаха. А аз предпочитам да я държа в клетка от лъжи, отколкото да рискувам да я загубя.
Мечтая за бившия си колега всяка нощ вече три месеца
На 32 години съм, омъжена от седем години. Работех с Мартин в проект през лятото - три месеца. Той е на 28, спортен, с дълбоки сини очи. В началото си казвах че се възхищавам на професионализма му. Но всеки ден беше мъчение - ръката му докосва моята, сърцето ми биеше като на тийнейджър. Започнах да се обличам грижливо за работа. Купих червена рокля, нова помада. Мъжът ми забеляза: "Хубаво изглеждаш." Стомахът ми се сви от вина. Когато Мартин предложи кафе да обсъдим проекта, казах "да" веднага. Ръката му докосна моята на масата. Тази нощ се мастурбирах мислейки за него. Плаках от срам. Проектът приключи, но не мога да го забравя. Всяка нощ си го представям. Мъжът ми иска секс, аз затварям очи и си представям Мартин. Търся го в социалните мрежи като болна. Въжделението е по-силно от разума ми. Ръцете ми треперят докато пиша това.
Карам съседите да страдат заради нощния им шум вече година
На 31 години съм и живея в стар блок в Пловдив в двустаен апартамент. Над мен живее семейство с две малки деца - момче на 4 и бебе на 8 месеца. Преди година започна кошмарът. Всяка нощ около 23:00 започват да тичат, да скачат, да плачат. Бебето се събужда и реве по час. Майката крещи на детето, бащата пуска телевизора на максимум. Първия месец се опитах да съм разбиращ. Отидох при тях вежливо: "Извинявайте, но децата правят доста шум вечер." Жената ме погледна с презрение: "Деца са, какво да правят?" Стомахът ми се сви от гняв, но се стегнах. Втория месец ситуацията се влоши. Започнах да не спя, да закъснявам за работа, да съм раздразнителен. Отново се качих при тях. Този път мъжът отвори вратата: "Ако не ти харесва, си намери друго място." Сърцето ми заби като на луда. Ръцете ми се стиснаха в юмруци. Тогава ми хрумна планът за отмъщение. Ако те ми разваляват нощта, аз ще им развалявам деня. Всяка сутрин в 6:00 започвам да прахосмуча с най-мощната машина която намерих. Драпам мебели по пода, пускам музика на висок звук, блъскам врати. В 6:30 спирам точно когато те се събуждат за работа. Но това не беше достатъчно. Купих си перфоратор под претекст, че ремонтирам. Всяка събота и неделя в 8:00 сутринта правя "ремонт" - пробивам стени, скъсавам тръби. Продължавам точно два часа. Слышал съм ги да се карат заради шума: "Не може повече така!", крещи жената. "Какво да правим? И той има право да ремонтира", отвръща мъжът. Миналата седмица открих най-злобната схема. Намерих номера им в пощенската кутия и започнах да ги записвам за безплатни огледи в различни фирми. Всеки ден им идват хора - за климатици, прозорци, кухни, мебели. Звънят в 7:00 сутринта: "Записани сте за безплатен оглед." Виждам как жената слиза раздразнена да им обяснява, че не са се записвали. Най-подлото нещо направих вчера. Научих, че бебето им е болно и не спи цели нощи. Вместо да изпитам съчувствие, почувствах злорадство. "Сега да видят какво е да не спиш", помислих си. В 6:00 пуснах акустичната система на максимум с тежки басове и металика. Слушах как бебето плаче отново след като едва се беше успокоило. Знам, че съм станал чудовище. Накарвам невинни деца да страдат заради родителите им. Но гнявът ме е погълнал напълно. Всеки техен шум ме кара да планирам нова жестокост. Ръцете ми треперят от ярост когато ги чуя горе. Не мога да спра.
Събирам дарения за приюти, но си взимам 70% от парите
Всички във Варна ме познават като ангела на бездомните животни. Организирам кампании, плача в социалните мрежи за всяко болно кученце. Но крада от дарените пари. Започна случайно - 50 лева за моя сметка. Сърцето ми биеше бесно докато натискам бутона за превод. Удоволствието беше като наркотик. Сега съм професионалистка. Кампания за Белла - 2000 лева събрани, 600 за операция. 1400 в джоба ми. Ръцете ми треперят от вина и възбуда едновременно. Снимам щастливото куче, благодаря на дарителите. Те плачат от радост. Аз се усмихвам като дявол. Най-болезненото беше с баба Мария. Писа ми Дарих последната си пенсия 200 лева за Макс да живее. Стомахът ми се обърна наопаки. Операцията на Макс струваше 80 лева, не 800. Но не мога да спра. Алчността ме е погълнала.
Изгарям от гняв към клиенти и им отвръщам нагло
Работя като касиер в Билла в Стара Загора вече година и половина. На 22 години съм и това ми е първата сериозна работа. В началото се опитвах да съм мила и търпелива с всички. Но постепенно нещо се счупи в мен. Започна с дребни неща. Възрастна жена ме накара да преброя касовата бележка три пъти заради 5 стотинки разлика. Сърцето ми започна да бие като на луда. "Извинявайте, но сумата е вярна", казах през стиснати зъби. Тя настоя за мениджър. Ръцете ми трепереха от ярост. Сега е много по-лошо. Вчера мъж ме изпсува заради бавната система. "А вие можете ли да работите по-бързо от компютъра?", отсекох му студено. Той се изчерви. Аз се усмихнах злобно. Миналата седмица възрастна двойка се оплака от цената на хляба. "Тогава не го купувайте", изрязах им право в лицето. Те се шокираха. Мениджърът ме повика за разговор. Знам, че съм станала неприятна. Гневът ми кипи всеки ден. Когато някой се държи арогантно, вътре в мен се включва нещо като червен бутон. Не мога да го контролирам. Усещам как лицето ми се изкривява в гримаса. Клиентите ме гледат уплашено. Страхувам се, че скоро ще ме уволнят. Но не мога да спра да отвръщам на грубостта с грубост.
Пазарувам тайно с кредитната карта на майка си вече 6 месеца
На 23 години съм и живея с майка си в София след като баща ми умря преди година. Тя работи като медицинска сестра за 1200 лева месечно и едва свързваме двата края. Преди 6 месеца открих кредитната й карта в чантата и запомних номера. Започнах да пазарувам онлайн. Първия път поръчах дрехи за 150 лева. Сърцето ми биеше като на луда докато въвеждах данните. Казах си "само веднъж". Но удоволствието от новите неща беше невероятно. Втория път взех кецове за 200 лева. После козметика за 180 лева. Всеки път изтривам имейлите с потвърждения от телефона й. Контролирам пощата да вземам пакетите първо. Когато тя вижда извлечението от картата, се притеснява: "Странно, не помня да съм пазарувала толкова." Аз я утешавам: "Мамо, много работиш, нормално е да забравяш." Досега съм изхарчила около 2000 лева от нейната карта. Вчера си поръчах слушалки за 400 лева докато тя спеше след нощна смяна. Ръцете ми трепереха от вълнение и вина едновременно. Знам точно колко лева има в картата - проверявам я почти всеки ден. Най-болезненото е когато тя казва: "Ела, ще спестим за ваканция заедно." Или когато отказва да си купи ново палто защото "няма пари". А аз нося дрехи купени с нейните пари и се преструвам, че съм ги взела намалени или от приятелка. Миналата седмица майка ми плачеше пред сметките: "Не знам как толкова бързо се свършават парите." Сърцето ми се къса, но не мога да спра. Когато виждам нещо хубаво онлайн, пръстите ми сами въвеждат номера на картата й. Знам че крада от най-добрия човек в живота си. Но зависимостта е по-силна от разума ми.
Лъжа майка си, че съм болна, за да избягвам семейни събирания
На 27 години съм и вече три години избягвам всички семейни събирания с лъжи. Винаги измислям болест или друго неотложно задължение. Истината е, че просто не искам да слушам как всички ми роднини са по-успешни от мен. Всяка покана от майка ми ме кара да се потя от стрес. Стомахът ми се свива в топка. Знам, че пак ще трябва да слушам как братовчед ми си е купил нова кола, как братовчедката ми се омъжва за лекар. Измислям перфектни оправдания - високо налягане, болки в стомаха, спешна работа. Майка ми се притеснява: това не е нормално да боледуваш толкова често. Гласът й се пречупва. Сърцето ми се къса от вина. Най-подло беше на рождения ден на майка ми. Обещах, че ще дойда, но в последния момент изпратих SMS: спешно попаднах в болницата. Тя плачеше от притеснение. Аз лежах в леглото и гледах сериали.
Лъжа майка си, че съм болна, за да не ходя на семейни събирания
На 27 години съм и вече три години избягвам всички семейни събирания с лъжи. Рождени дни, имени дни, празници - винаги измислям болест или друго неотложно задължение. Истината е, че просто не искам да слушам как всички ми роднини са по-успешни от мен. Всяка покана от майка ми ме кара да се потя от стрес. "Ела за имения ден на леля ти, ще са всички!" Стомахът ми се свива в топка. Знам, че пак ще трябва да слушам как братовчед ми си е купил нова кола, как братовчедката ми се омъжва за лекар, как дядо ми непрекъснато пита "Кога и ти ще ни донесеш снаха?". Измислям перфектни оправдания - "високо налягане", "болки в стомаха", "спешна работа". Майка ми се притеснява всеки път: "Мила, това не е нормално да боледуваш толкова често". Гласът й се пречупва. Сърцето ми се къса от вина, но не мога да понеса срама от собствения си неуспех. Най-подло беше на рождения ден на майка ми миналия месец. Обещах, че ще дойда, но в последния момент изпратих SMS: "Съжалявам, спешно попаднах в болницата". Тя ме обади уплашена, плачеше от притеснение. Аз лежах в леглото и гледах сериали. На следващия ден трябваше да поддържам лъжата - отидох при лекар да взема направена бележка за отсъствие от работа. Знам, че съм ужасна дъщеря. Майка ми заслужава по-добре от мен.
Симулирам болест, за да избягвам работа вече трети месец
На 29 години съм и работя в администрацията на болница в Пловдив вече три години. Преди шест месеца започнах най-подлата лъжа в живота си - симулирам хронично заболяване, за да избягвам работа. Всичко започна случайно. Една сутрин се събудих с главоболие и повърнах в банята. Обадих се на шефката: "Не мога да дойда, много зле ми е." Тя беше съчувствена: "Разбира се, почини си." Цял ден лежах на кауча и гледах сериали. Беше толкова приятно, че втория ден отново "заболях". Третия ден шефката се обади: "Анна, да не е нещо сериозно?" Сърцето ми подскочи. "Не знам, ще отида при лекар." И отидох наистина, но не заради болест - за да взема бележка за отсъствие. Казах на лекарката, че имам стомашни проблеми. Тя ме прегледа и каза, че всичко е наред, но ми даде три дни болнични. Оттогава лъжата расте като снежна топка. Всеки месец измислям нови симптоми. Главоболие, гадене, обриви, болки в стомаха. Научих се да се правя бледа с пудра, да треперя леко, да говоря с отслабен глас. Колежките ми се притесняват: "Анна, не е ли добре да видиш специалист?" Миналия месец дори отидох при частен лекар и платих 200 лева за измислени изследвания. Искам да докажа на шефката, че "болестта ми" е сериозна. Лекарят ми даде препоръка за почивка заради "стрес и изтощение". Сега съм в отпуска по болест вече втора седмица. Всяка сутрин се будя в 7:00 - часа, в който трябваше да съм на работа. Гледам как слънцето грее, а аз съм вкъщи в пижамата. Чувствам се свободна, но и ужасно виновна. Колегите ми работят мои задачи, а аз лежа и гледам филми. Най-лошото е, че те ми изпращат съобщения: "Как си, мила? Мислим за теб!" Отговарям с плачещи емотикони и лъжливи благодарности. Вчера мама каза: "Анна, хубаво, че не те карат да ходиш болна на работа. Здравето е най-важно." Стомахът ми се сви от срам. Тя не знае, че дъщеря й е станала професионална лъжкиня и мързелница. Знам, че се превръщам в човек, когото не искам да бъда. Но не мога да спра. Страх ме е да не ме разкрият, но още повече се страхувам от мисълта да се върна в офиса и да работя осем часа всеки ден. Лъжата е по-лесна от истината, а мързелът ми е станал като наркомания.
Изяждам тайно цялата храна в къщи всяка нощ
На 28 години съм и живея сама. От месеци имам ужасен навик - събуждам се всяка нощ в 2-3 часа и изяждам всичко съхранено в хладилника и килера. Започна случайно - една нощ не можех да заспя и отидох да пийна вода. Видях останалата пица от обяд и я изядох на крак. Вкусът в тишината беше невероятен. Оттогава всяка нощ се събуждам гладна като звяр. Изяждам дори нещата, които пестя за гости - скъпия сос, маслините, сиренето за тестените. Сутрин се преструвам изненадана. 'Странно, сякаш имах повече домати вчера.' Купувам храна всеки ден, защото никога няма какво да сготвя. Стомахът ми се е разтегнал, отакнах 8 килограма за 3 месеца. Първо изяждам сладкото - шоколади, бисквити, мед направо от буркана с пръсти. После солено - сирене, салам, маслини. Накрая всичко останало - паста, ориз, хляб с всичко. Сърцето ми бие като на луда докато жвакам в тъмното. Веднъж съседката чука в стената - ядях твърде силно. Ужас ме е да отворя хладилника пред приятели. Винаги е празен. Измислям оправдания - 'трябва да пазарувам днес'. А истината е, че съм изядла всичко снощи като безумна.
Лъжа в Instagram за перфектния си живот всеки ден
На 24 години съм, работя като касиер в супермаркет и живея в малък апартамент в Русе. Но Instagram профилът ми разказва съвсем друга история. Всяка сутрин снимам кафето си от Лидл с текст "Прекрасна сутрин от Costa Coffee". Когато отида до мола, правя снимки пред Зара сякаш пазарувам там. Миналото лято останах в Русе, но публикувах стари снимки от езерото с надписи за Гърция и Санторини. Дори откраднах снимки от интернет и ги редактирах да изглеждам като аз. Когато приятели коментират "Уау, какъв живот водиш!", сърцето ми се свива, но отговарям "Благодаря, трябва да се видим!", знаейки че няма да стане заради срама. Най-болезненото беше когато стара съученичка ме видя в магазина след като беше видяла снимките ми от Милано. "Чакай, не си ли в чужбина?", попита. "Върнах се по спешност", излъгах я. Всеки ден планирам следващата лъжа. Създадох версия на себе си която е успешна и пътува. А истинската аз седи в тъмния апартамент и се дави в лъжите. Имам 2000 последователи които ме възхищават. А аз не смея да излизам да не срещна някой който да разпознае истината.
Лъжа в Instagram за перфектния си живот всеки ден
На 24 години съм, работя като касиер в супермаркет и живея в малък апартамент в Русе. Но Instagram профилът ми разказва съвсем друга история. Всяка сутрин снимам кафето си от Лидл с текст Прекрасна сутрин от Costa Coffee. Когато отида до мола, правя снимки пред Зара сякаш пазарувам там. Миналото лято останах в Русе, но публикувах стари снимки от езерото с надписи за Гърция и Санторини. Дори откраднах снимки от интернет и ги редактирах да изглеждам като аз. Когато приятели коментират Уау, какъв живот водиш!, сърцето ми се свива, но отговарям Благодаря, трябва да се видим!, знаейки че няма да стане заради срама. Най-болезненото беше когато стара съученичка ме видя в магазина след като беше видяла снимките ми от Милано. Чакай, не си ли в чужбина?, попита. Върнах се по спешност, излъгах я. Всеки ден планирам следващата лъжа. Създадох версия на себе си която е успешна и пътува. А истинската аз седи в тъмния апартамент и се дави в лъжите. Имам 2000 последователи които ме възхищават. А аз не смея да излизам да не срещна някой който да разпознае истината.