Зареждане...
📜 Всички грехове
Разгледай всички споделени грехове и гласувай за тях
Намерени 169 гряха
Чета тайно SMS-ите на гаджето си
На 28 години съм. С приятелката си сме заедно две години. Тя е перфектна, но аз съм болнаво недоверчив. Започна случайно - видях съобщение от колега на екрана й. Сърцето ми се сви. Отключих телефона й тайно. Оказа се нищо лошо, но пристрастих се. Всяка нощ чета съобщенията й. Търся улики за измяна която не съществува. Миналата седмица прочетох как се оплаква на приятелка че съм станал притеснителен. Обичам я безумно но я унищожавам с недоверието си. Не мога да спра.
Тайно чета съобщенията на приятелката си
На 28 години съм и с Мария сме заедно от две години. Тя е перфектна, обича ме искрено. Но аз съм болнаво недоверчив. Започна като случайност - телефонът й звънна докато беше в банята. Видях съобщение от колега: "Благодаря за снощи, беше невероятно". Сърцето ми се сви като юмрук. Ръцете ми започнаха да треперят. Отключих телефона й - знам паролата. Оказа се, че са работили върху проект. Нищо интимно. Но вече беше късно - пристрастих се. Всяка вечер взимам телефона й. Чета всичките й съобщения. Търся улики за измяна, която не съществува. Стомахът ми се свива когато виждам мъжко име. Миналата седмица прочетох как се оплаква на приятелка: "Николай стана притеснителен. Пита ме къде съм всяка минута". Ръцете ми трепереха докато четях как се пита дали да не прекъсне връзката. Обичам я повече от живота си, но я унищожавам с недоверието си. Не мога да спра. Всеки разговор е като наркотик - знам, че ще ме боли, но не мога да устоя.
Тайно чета съобщенията на приятелката си и се мъча от това, което виждам
На 28 години съм и с Мария сме заедно от две години. Тя е перфектна - красива, умна, обича ме искрено. Но аз съм болнаво недоверчив. Започна като случайност. Телефонът й звънна докато тя беше в банята, а аз исках да й кажа кой се обажда. Видях съобщение от Александър - колегата й от работа. "Благодаря за снощи, беше невероятно". Сърцето ми се сви като юмрук. Ръцете ми започнаха да треперят като листа. Отключих телефона й - знам паролата от месеци. Прочетох целия разговор. Оказа се, че са работили до късно върху проект и тя му е помогнала с презентацията. Нищо интимно. Но вече беше късно - пристрастих се. Всяка вечер, когато тя заспива, взимам телефона й. Чета всичките й съобщения - с приятелки, семейство, колеги. Търся улики за измяна, която не съществува. Стомахът ми се свива всеки път когато виждам мъжко име. Миналата седмица прочетох как се е оплакала на най-добрата си приятелка: "Николай стана толкова притеснителен напоследък. Пита ме къде съм всяка минута". Ръцете ми трепереха докато четях как тя се пита дали да не прекъсне връзката. Обичам я повече от живота си, но я унищожавам с недоверието си. Не мога да спра да чета. Всеки нов разговор е като доза наркотик - знам, че ще ме боли, но не мога да устоя.
Саботирах интервюто на братовчед ми от завист към успеха му
На 34 години съм и работя като счетоводител в малка фирма с 800 лева заплата. Братовчед ми Атанас, на 29 години, работи като програмист в София с 4000 лева заплата. Всеки семеен събор е мъчение - той разказва за нови проекти, пътувания, новата си кола. Родителите ми го хвалят непрекъснато: "Виж Атанас какъв е станал!", "Защо не се вземеш пример от него?". Стомахът ми се сплита на възел всеки път. Миналия месец ми се обади развълнуван: "Имам интервю в Google! Представяш ли си? Може да се преместя в Дъблин!" Ръцете ми заспаха от притеснение. Сърцето ми се сви като юмрук. Защо винаги на него му се случват хубавите неща, а аз гния в тази мизерна фирма? Попитах го кога е интервюто. "В петък от 15:00. Толкова съм нервен", каза той. "Ще направя всичко възможно да не го провокам." Тогава ми хрумна коварният план. Ръцете ми потрепараха от вълнение. В четвъртък вечерта му се обадих с фалшиво загрижен глас: "Атанас, мисля че грешиш за часа. Не беше ли в 11:00 сутринта?" Гласът му веднага стана неуверен. "Не, сигурен съм че е в 15:00." Но аз натиснах: "Провери отново имейла. Май братовчедка Мария каза 11:00 когато я попитах." Чух как отваря лаптопа. Минута мъчително мълчание. "Странно, пише 15:00, но сега се притеснявам страшно. Ами ако съм разбрал грешно? Ами ако те очакват в 11:00 и ще изглеждам като идиот?" "Обади им се и потвърди", предложих с мед в гласа. Знаех, че ако се обади в 22:00 вечерта и попита за часа, ще изглежда неорганизиран и недоверчив. На другата сутрин се събуди в 6:00, измори се с притеснения и неувереност. В крайна сметка се появи в офиса им в 10:30, за да "потвърди часа". Секретарката го погледна странно: "Интервюто ви е в 15:00, сър." Лицето му пламна от срам. Интервюто мина зле. Беше изморен, стресиран, не можеше да се концентрира. Отказаха му още същия ден. Когато ми се обади да ми каже, гласът му беше разбит: "Мисля че се провалих заради нервите. Не можах да мисля ясно." Аз го утешавах с фалшиво съчувствие: "Сигурно ще се появи друга възможност", докато вътрешно ликувах. Вчера научих, че другият кандидат, който взе работата, всъщност е с по-слаба квалификация от него. Стомахът ми се сви от вина, но все още не мога да спра да се радвам че той "не успя". Когато си представя как можеше да бъде в Дъблин, а аз да остана тук, ръцете ми се стискат в юмруци от злоба.
Заемам пари от приятели и ги избягвам, когато трябва да връщам
На 24 години съм и имам ужасна навика. Заемам пари от приятели с обещания да ги върна до дни, но никога не ги връщам. Започна още в училище с дребни суми - 10-20 лева за билет за кино или за обяд. Винаги казвах утре ти давам, но утре никога не идваше. Сега сумите са по-големи. Миналия месец заех 300 лева от Марин за спешен ремонт на колата. Всъщност парите отидоха за нови маратонки Nike, които исках от месеци. Когато ми писа за парите, му отговорих че все още събирам. Вече го избягвам - не отговарям на обажданията му, не излизам на места където знам че ще го срещна. От Димитър заех 150 лева за зъболекар. Купих си нова риза и панталон. Когато ме пита за парите, изобретявам нови оправдания - забавени заплати, семейни проблеми, неочаквани разходи. Стана майстор на измислянето на лъжи. Най-гадно е с Велина - тя ми е дала 200 лева за наем, защото казах че ще ме изхвърлят. Истината е, че живея при родителите си безплатно. Парите изкарах за уикенд в Пловдив с друга компания. Когато тя ми напомни за дълга, й казах че ми е неудобно и я попитах дали не може да почака още малко. Тя се съгласи защото е добра и ми вярва. Водя мислен списък с дълговете си - общо са около 800 лева на пет души. Знам точно колко кому дължа, но се преструвам че съм забравил. Когато някой от тях споменава парите, ставам неудобно и бързо сменям темата. Стратегията ми е проста - избягвам хората докато не се откажат да настояват. До сега е работело. Повечето се отказват след 2-3 месеца настояване, защото им е неудобно да тормозят приятел за пари. Знам че е ужасно. Изгубих добри приятелства заради тази алчност. Но не мога да спра. Когато се изкушавам от нещо скъпо, умът ми веднага планира от кого да заема следващата сума. Вече мисля стратегии - на кого да се обърна, каква лъжа да изобретя, как да избегна връщането. Най-зле е че родителите ми имат пари. Те биха ми дали каквото поискам, но гордостта ми не ме оставя да ги помоля. По-лесно е да мамя приятели отколкото да признавам пред семейството си че не мога да се справям финансово.
Мастурбирам с мисъл за съседката всяка вечер
Живея в блок в София, на 30 години съм, неженен. Съседката ми Елена живее точно срещу мен. Тя е около 28, омъжена с две деца, но винаги е усмихната. Преди 6 месеца животът ми се промени завинаги. Беше топла юлска вечер. Гледах новините, когато случайно очите ми се плъзнаха към прозореца й. Завесата беше леко отместена и я видях как излиза от банята, обвита само в кърпа. Сърцето ми заби като чук. За първи път почувствах толкова силно сексуално възбуждение. От тогава всяка вечер я чакам. Научих навиците й - в 22:30 излиза от банята. Загасям лампата и седя зад завесата като хищник. Първата седмица само я гледах. Втората започнах да се докосвам. Третата вече се мастурбирах редовно. Купих бинокъл от онлайн магазин. Казах, че съм орнитолог. Лъжата излезе естествено, което ме ужаси. Сега виждам всеки детайл - родимо петно на рамото, как се чеше преди сън. Най-тежко ми става утром. Добро утро, Елена!, казвам с фалшива усмивка. Добро утро, Мартине!, отвръща невинно. Стомахът ми се свива. Тя няма представа, че съм я виждал гола снощи. Мъжът й пътува често. В тези нощи мога да я гледам по-дълго. Веднъж се мастурбирах три пъти за една нощ. На сутринта едва можах да стана от изтощение. Знам че съм болен. Това не е любов - това е болна обсесия. Всеки ден си обещавам последен път. Но когато дойде вечерта, отново съм там, зад завесата, като болен извратен.
Мастурбирам с мисъл за съседката всяка вечер
Живея в блок в София, на 30 години съм, неженен. Съседката ми Елена живее точно срещу мен на същия етаж. Тя е около 28, омъжена, има две деца, но винаги е усмихната и мила. Обикновено размениваме съвели. Преди 6 месеца животът ми се промени завинаги. Беше топла юлска вечер. Гледах новините, когато случайно очите ми се плъзнаха към прозореца й. Завесата беше леко отместена и я видях как излиза от банята, обвита само в малка кърпа. Сърцето ми заби като чук. Ръцете ми започнаха да потят. За първи път в живота си почувствах толкова силно сексуално възбуждение само от един поглед. От тогава всяка вечер я чакам. Научих навиците й назубрист. В 22:15 тя слага децата да спят. В 22:30 точно излиза от банята. Загасям лампата в стаята си и се правя, че спя, но всъщност седя зад завесата като хищник. Първата седмица само я гледах. Втората започнах да се докосвам. Третата вече се мастурбирах редовно. Оргазмите са толкова интензивни, че цялото ми тяло се разтреперва. Веднъж дори изкрещях и се уплаших да не съм я уплашил. Купих бинокъл от онлайн магазин. Казах на продавача, че съм орнитолог. Лъжата излезе толкова естествено, че ме ужаси. Сега виждам всеки детайл от тялото й - родимо петно на рамото, как се чешe с пръсти преди сън, дори израза на лицето й когато мисли, че никой не я гледа. Най-тежко ми става утром. "Добро утро, Елена!", казвам с фалшива усмивка. "Добро утро, Мартине! Как спа?", отвръща невинно. Стомахът ми се свива в топка. Тя няма представа, че съм я виждал гола снощи. Че съм се кърчил от удоволствие докато си представям как я докосвам. Мъжът й Петър пътува често - работи в международна фирма. В тези нощи знам, че ще мога да я гледам по-дълго. Тя остава будна до късно, чете книга или гледа сериали. Веднъж се мастурбирах три пъти за една нощ. На сутринта едва можах да стана от изтощение. Най-гаднао беше когато семейството им ме покани на барбекю в двора. Цяла вечер се опитвах да не я гледам, но не можах. Петър ми разказваше за командировките си, а аз мислех как същата вечер ще я чакам на прозореца. Елена ми предложи домашно приготвена салата. "Толкова е вкусна, нали?", попита. "Да, страхотна е", отговорих, докато си спомнях как изглежда гола. Знам че съм болен. Това не е любов - това е болна обсесия. Веднъж дори се опитах да не я гледам. Лягнах рано, но в 22:30 скочих от леглото като наркоман, който търси доза. Ръцете ми трепереха докато хващах биноклая. Всеки ден си обещавам "последен път". Но когато дойде вечерта, отново съм там, зад завесата, да я чакам като болен извратен. Страхувам се, че някой ден ще ме хванат, но не мога да спра. Тя стана моята тайна наркомания.
Оставям къщата да се разпада вместо да се грижа за нея
На 31 години съм и живея сама в къщата, която наследих от баба си преди две години. Трикатна къща в центъра на Пловдив с двор, градинка, всичко идеално. Баба я беше поддържала перфектно до последния ден - всяка дъска почистена, всяко цвете полято. Първите месеци наистина се опитвах да съм достойна за нейното наследство. Ставах в шест сутринта да полея розите. Чистех прозорци, подменях счупени дръжки. Но мързелът ме победи коварно, стъпка по стъпка. Започна с дребни неща. Спукана тръба в мазето - "утре ще извикам майстор". Покривна керемида се отлепи през зимата - "на пролет ще се справя". Едно "утре" се превърна в месеци отлагане. Сега къщата изглежда като декор от филм на ужасите. В мазето има лужа от счупената тръба, която вече е проядяла дървената основа. Вонята от мухъл се вдига до първия етаж. Градинката, която баба беше пестела като бижу, е джунгла от бурени и съсъхнали рози. Прозорецът в спалнята не се затваря от октомври - завързвам го с въже всяка вечер. Най-гадно ми е с котката на баба - Мица. Тя още живее тук, но аз едва я храня. Забравям да сменя пясъка в кутията й по седмица напред. Вони цялата къща от котешки урини. Мица се е скрила в мазето между старите дънери и се появява само когато почувства мириза на храна. Гледа ме с отчаяние в очите, сякаш пита "защо ме предаде?". Миналия месец дойде съседката тетя Вера. "Елена, какво стана с къщата? Баба ти се преобръща в гроба!", каза ми право в очите. Сърцето ми се сви като юмрук. "Ремонтирам", излъгах я жалко. "Всичко е временно." Тя ме погледна с отвращение и си тръгна мълчаливо. Всяка вечер си правя детайлен план. Утре ще се заема с тръбата. Утре ще почистя двора. Утре ще отида до ветеринар с Мица. Но когато дойде сутринта, ме хваща паника от мащаба на разрухата. Всичко е толкова развалено, че не знам къде да започна. Затова си включвам Netflix и се преструвам, че проблемите са в друга реалност. Къщата се руши, а аз се давя в собствения си мързел като в пясъчен капан. Баба беше работила 60 години за това място. А аз го унищожавам за два години от чиста леност и страх от отговорност.
Лъжа за произхода си пред приятели от година
На 26 години съм и от година лъжа всички за произхода си. Родена съм в Петрич, родителите ми са прости хора - майка ми чисти офиси, баща ми е шофьор на камион. Но пред приятелите си от София казвам съвсем друго. Моите родители са лекари, казах на Ани първия ден в университета. Живеем в къща в Драгалевци. Баща ми е кардиолог, майка ми дерматолог. Лъжата излезе спонтанно, защото се срамувах от истината. Сърцето ми се свиваше всеки път когато чувах как другите разказват за семействата си. Изобретих детство в скъпи частни гимназии, ваканции в Гърция, частни уроци по пиано. Как майка ми ме е водила на естетични процедури от 16-годишна възраст. Всичко измислено. В действителност съм израснала в двустаен апартамент в Петрич. Първата ми кола е Опел от 2008-ма с кредит. Никога не съм ходила на частен лекар. Миналия месец Ани настоя да се запознае с родителите ми. Нека дойдем у вас за вечеря, каза тя. Искам да видя къщата ви в Драгалевци. Ръцете ми започнаха да потят. Изобретих, че майка ми е в командировка в Германия, а баща ми оперира спешно. Но Ани не се отказа. Миналата седмица се обадиха родителите ми от Петрич. Майка ми плачеше: Мила, не дойде у дома от шест месеца. Какво стана? Гласът й се пречупваше. Сърцето ми се разцепи на две. Обичам ги повече от всичко, но се срамувам от тях пред приятелите си от големия град. Вчера майка ми се появи неочаквано пред блока ми. Носеше домашно направена баница. Облечена в старото си палто, с изтъркана чанта. Аз я видях от прозореца и се скрих. Чаках два часа докато си тръгне. Тогава разбрах каква дъщеря съм се превърнала.
Лъжа за произхода си пред приятели от година
На 26 години съм и от година лъжа всички за произхода си. Родена съм в Петрич, родителите ми са прости хора - майка ми чисти офиси, баща ми е шофьор на камион. Но пред приятелите си от София казвам съвсем друго. Моите родители са лекари, казах на Ани и Петя първия ден в университета. Живеем в къща в Драгалевци. Баща ми е кардиолог, майка ми - дерматолог с частна практика. Лъжата излезе спонтанно, защото се срамувах от истината. Сърцето ми се свиваше всеки път когато чувах как другите разказват за семействата си. Лъжата започна да расте. Изобретих детство в скъпи частни гимназии, ваканции в Гърция и Италия, частни уроци по пиано. Описвах как майка ми ме е водила на естетични процедури още от 16-годишна възраст. Как баща ми ми е купил първата кола за рождения ден. Всичко измислено. В действителност съм израснала в двустаен апартамент в Петрич. Първата ми кола е втора употреба Опел от 2008-ма, купена с кредит на моето име. Никога не съм ходила на частен лекар. Но лъжите станаха толкова детайлни, че започнах да вярвам и аз в тях. Миналия месец беше най-тежкото изпитание. Ани настоя да се запознае с родителите ми. "Нека дойдем у вас за вечеря", каза тя. "Искам да видя къщата ви в Драгалевци, да се запознаем с мама и тато." Ръцете ми започнаха да потят. Изобретих, че майка ми е в командировка в Германия, а баща ми оперира спешно. Пред вратата си си повторях тази лъжа три пъти за да звучи убедително. Но Ани не се отказа. Предложи да почака. Миналата седмица се обадиха родителите ми от Петрич. Майка ми плачеше: "Мила, не дойде у дома от шест месеца. Какво стана? Направихме ли нещо лошо?" Гласът й се пречупваше. Сърцето ми се разцепи на две. Обичам ги повече от всичко на света, но се срамувам от тях пред приятелите си от големия град. Стомахът ми се свиваше от вина, но не можех да признае истината. Вчера майка ми се появи неочаквано пред блока ми в София. Носеше домашно направена баница, каквато само тя умее да прави. Облечена в старото си палто, с изтъркана чанта. Аз я видях от прозореца и се скрих. Чаках два часа докато си тръгне. Тогава разбрах каква дъщеря съм се превърнала.
Започнах драка в автобуса заради седалка
Преди два дни се връщах от работа с градския транспорт. Автобус 94, час пик - пълен като кутия сардини. На спирка Орлов мост се качи възрастна жена с бастун. Седях до прозореца и видях как тя се огледа за свободно място. Встанах да й отстъпя седалката. В същия момент се хвърли един тип на около 25 години - слушалки на главата, обут в скъпи маратонки. Седна преди да успея да кажа заповядайте на жената. Извинявайте, ставах за дамата, казах му вежливо. Кой седна първи, отвърна той без да вдига поглед от телефона. Гневът ме залепи като електрически ток. Сърцето ми заби на 200 удара в минута. Станете веднага!, извиках по-силно. Не съм длъжен, каза той с усмивка. Нещо в мен се скъса. Хванах го за яката на якето и го издърпах от седалката. Той се изправи рязко и ме блъсна в гърдите. Започнах да се мятам като луд - удрих го с юмрук в лицето. Той ми отвърна. Другите пътници викаха спрете!, възрастната жена плачеше. Шофьорът спря автобуса и заплаши да вика полиция. Ръцете ми трепереха от адреналин, лицето ми беше червено като домат. Тогава осъзнах какво правя. Погледнах уплашените лица около мен, чух как детето на друга жена пита мамо, защо чичовците се бият?. Слязох на следващата спирка със свито стомахе и тръпнещи ръце. Взех си такси до дома и не спах цялата нощ. За една седалка разбих лицето на непознат човек като уличен битов. Най-лошото? Възрастната жена остана прав през целия път заради мен.
Започнах драка в автобуса заради седалка
Преди два дни се връщах от работа с градския транспорт. Автобус 94, час пик - пълен като кутия сардини. На спирка "Орлов мост" се качи възрастна жена с бастун. Седях до прозореца и видях как тя се огледа за свободно място. Встанах да й отстъпя седалката. В същия момент се хвърли един тип на около 25 години - слушалки на главата, обут в скъпи маратонки. Седна преди да успея да кажа "заповядайте" на жената. "Извинявайте, ставах за дамата", казах му вежливо. "Кой седна първи", отвърна той без да вдига поглед от телефона. Гневът ме залепи като електрически ток. Сърцето ми заби на 200 удара в минута. "Станете веднага!", извиках по-силно. "Не съм длъжен", каза той с усмивка. Нещо в мен се скъса. Хванах го за яката на якето и го издърпах от седалката. Той се изправи рязко и ме блъсна в гърдите. Започнах да се мятам като луд - удрих го с юмрук в лицето. Той ми отвърна. Другите пътници викаха "спрете!", възрастната жена плачеше. Шофьорът спря автобуса и заплаши да вика полиция. Ръцете ми трепереха от адреналин, лицето ми беше червено като домат. Тогава осъзнах какво правя. Погледнах уплашените лица около мен, чух как детето на друга жена пита "мамо, защо чичовците се бият?". Слязох на следващата спирка със свито стомахе и тръпнещи ръце. Взех си такси до дома и не спах цялата нощ. За една седалка разбих лицето на непознат човек като уличен битов. Най-лошото? Възрастната жена остана прав през целия път заради мен.