Започнах драка в автобуса заради седалка

Преди два дни се връщах от работа с градския транспорт. Автобус 94, час пик - пълен като кутия сардини. На спирка Орлов мост се качи възрастна жена с бастун. Седях до прозореца и видях как тя се огледа за свободно място. Встанах да й отстъпя седалката. В същия момент се хвърли един тип на около 25 години - слушалки на главата, обут в скъпи маратонки. Седна преди да успея да кажа заповядайте на жената. Извинявайте, ставах за дамата, казах му вежливо. Кой седна първи, отвърна той без да вдига поглед от телефона. Гневът ме залепи като електрически ток. Сърцето ми заби на 200 удара в минута. Станете веднага!, извиках по-силно. Не съм длъжен, каза той с усмивка. Нещо в мен се скъса. Хванах го за яката на якето и го издърпах от седалката. Той се изправи рязко и ме блъсна в гърдите. Започнах да се мятам като луд - удрих го с юмрук в лицето. Той ми отвърна. Другите пътници викаха спрете!, възрастната жена плачеше. Шофьорът спря автобуса и заплаши да вика полиция. Ръцете ми трепереха от адреналин, лицето ми беше червено като домат. Тогава осъзнах какво правя. Погледнах уплашените лица около мен, чух как детето на друга жена пита мамо, защо чичовците се бият?. Слязох на следващата спирка със свито стомахе и тръпнещи ръце. Взех си такси до дома и не спах цялата нощ. За една седалка разбих лицето на непознат човек като уличен битов. Най-лошото? Възрастната жена остана прав през целия път заради мен.