Наскочих на старица на касата и я накарах да си тръгне

Беше петък следобед и бях на ръба. Осем часа в офиса, задръстване по пътя, а сега жена пред мен на касата питаше цената на всяка стока поотделно. Касиерката търпеливо отговаряше, опашката растеше.

Когато жената попита за трето бурканче мармалад, нещо в мен се скъса. Тя се обърна — беше на около седемдесет, с износено палто и уморени очи. Постави бурканчето на рафта до касата, прошепна Извинете и тихо излезе, оставяйки половината покупки върху лентата.

Касиерката ме погледна така, че исках да пропадна. Вдигнах рамене и извадих картата — като човек, на когото не му пука. Но гърдите ме стягаха цял път до колата. Не съм я намерил. Не съм се извинил. До ден днешен виждам гърба й, как тя излиза от магазина с празни ръце.