Чревоугодие
Прекомерно ядене и пиене
Намерени 15 гряха в категория "Чревоугодие"
Изядох тортата на детето си нощта преди рождения ден
Беше 11 вечерта, детето спеше. Тортата стоеше на масата — шоколадова, с малки ягоди отгоре, наредени в кръг. Купихме я за утре, за Мартинкия рожден ден. Той навършваше шест. Взех нож да отрежа само малко парче. Само едно. Свалих крема от страната и го сложих обратно — нямаше да се забележи. Изядох парчето прав в кухнята в тъмното. После взех още едно. Ръцете ми се движеха сами. Сутринта тортата имаше огромна дупка. Погледнах сина си как се кани да духне свещичките и очите му се насълзиха. "Татко, тортата е счупена." Нямах как да му кажа истината. Казах, че котката е влязла нощем. Прегърнах го и се омразих на себе си.
Изяждам тайно цялата храна в къщи всяка нощ
На 28 години съм и живея сама. От месеци имам ужасен навик - събуждам се всяка нощ в 2-3 часа и изяждам всичко съхранено в хладилника и килера. Започна случайно - една нощ не можех да заспя и отидох да пийна вода. Видях останалата пица от обяд и я изядох на крак. Вкусът в тишината беше невероятен. Оттогава всяка нощ се събуждам гладна като звяр. Изяждам дори нещата, които пестя за гости - скъпия сос, маслините, сиренето за тестените. Сутрин се преструвам изненадана. 'Странно, сякаш имах повече домати вчера.' Купувам храна всеки ден, защото никога няма какво да сготвя. Стомахът ми се е разтегнал, отакнах 8 килограма за 3 месеца. Първо изяждам сладкото - шоколади, бисквити, мед направо от буркана с пръсти. После солено - сирене, салам, маслини. Накрая всичко останало - паста, ориз, хляб с всичко. Сърцето ми бие като на луда докато жвакам в тъмното. Веднъж съседката чука в стената - ядях твърде силно. Ужас ме е да отворя хладилника пред приятели. Винаги е празен. Измислям оправдания - 'трябва да пазарувам днес'. А истината е, че съм изядла всичко снощи като безумна.
Тест грях
Това е тест грях за проверка
Ям тайно по цяла нощ и лъжа всички че съм на диета
На 29 години съм и тегля 95 кила при 165 см ръст. Всеки ден казвам на колегите че съм на строга диета, нося здравословна храна в офиса, отказвам торта на рождени дни. Истината е друга. Всяка вечер, щом се прибера вкъщи, започва безумието. Отварям хладилника и ям всичко което намеря - остатъци от обяда, сирене, колбас, хляб с масло. После отивам до денонощния магазин и купувам шоколади, бисквити, чипс. Най-лошото е в 2 сутринта. Ставам от леглото като зомби и се шмугвам до кухнята. Правя си сандвич с всичко възможно - шунка, кашкавал, майонеза, кетчуп. Ям пред отворения хладилник в тъмното, като преступник. Миналата седмица изядох цяла торта от магазина за 20 минути. Хапех директно с ръце, лицето ми беше намазано с крем. Когато се погледнах в огледалото, започнах да плача. Всеки ден си обещавам че ще спра, но когато дойде вечерта, пак се провалям. Чувствам се като разцепена личност.
Ям тайно по цяла нощ и лъжа всички че съм на диета
На 29 години съм и тегля 95 кила при 165 см ръст. Всеки ден казвам на колегите че съм на строга диета, нося здравословна храна в офиса, отказвам торта на рождени дни. Браво ти, толкова дисциплинирана си!, казват ми. Истината е друга. Всяка вечер, щом се прибера вкъщи, започва безумието. Отварям хладилника и ям всичко което намеря - остатъци от обяда, сирене, колбас, хляб с масло. После отивам до денонощния магазин и купувам шоколади, бисквити, чипс. Най-лошото е в 2 сутринта. Ставам от леглото като зомби и се шмугвам до кухнята. Правя си сандвич с всичко възможно - шунка, кашкавал, майонеза, кетчуп. Ям пред отворения хладилник в тъмното, като преступник. Звукът от дъвченето ми се струва толкова силен, че се страхувам да не събудя съседите. Миналата седмица изядох цяла торта от магазина за 20 минути. Хапех директно с ръце, лицето ми беше намазано с крем. Когато се погледнах в огледалото, започнах да плача. Сутрин се претварям, че не помня нищо. Странно, защо ми е толкова зле в стомаха?, лъжа гаджето си. Той ми вярва защото ме е виждал как се спазвам на вечеря. Всяка седмица си купувам нови панталони защото старите не ми стават. Казвам, че са се свили при пране. Гаджето ми дори ме хвали: Виждам че отслабваш, лицето ти е по-слабо!. Всъщност съм качила 8 кила за 3 месеца. Нощното ядене стана като наркомания. Мисля за храната цял ден на работа. Планирам какво ще купя вечер, кое кафене не работи до късно за да не ме видят. Скривам разопаковки в различни кофи за боклук за да не разберат съседите. Най-срамно беше когато гаджето ми намери скрита торба с бонбони в дрехника. Какво е това?, попита. А, останали са от рождения ден на колежката, забравих да ги дам на някого, излъгах го. Той ми повярва, но в очите му видях съмнение. Всеки ден си обещавам че ще спра. Утре ще ям само салати, казвам си. Но когато дойде вечерта, пак се провалям. Чувствам се като разцепена личност - дневният аз е дисциплиниран, нощният е звяр който не може да се контролира.
Поръчвам храна за доставка всеки ден въпреки че обещах да спестяваме
На 29 години съм, женен от 3 години. Жена ми Ани работи като учителка за 1200 лева, аз съм програмист за 3800. Преди 6 месеца се договорихме да спестяваме за апартамент - тя да готви вкъщи, аз да не харча излишно. Обещах й, че ще ям само домашна храна. Първите седмици наистина се опитвах. Но след това започнах да поръчвам тайно. Всеки ден около обяд, когато тя е на работа, си поръчвам от Glovo или foodpanda. Pizza, burger, суши - каквото ми хрумне. По 25-35 лева всеки път. Най-лошото е как го скривам. Когато доставчикът звъни, слизам до входа да взема храната. Ям я в колата или в парка. Опаковките ги хвърлям в кофата на съседния блок. Вечер се престарувам, че съм гладен и с апетит ям домашната храна която тя е приготвила. "Как мина денят? Ял ли си нещо?" пита тя всеки вечер. "Не, чаках теб", лъжа я директно в очите. А всъщност съм ял вече два пъти - скрития обяд и още нещо следобед. Вчера тя ми показа таблицата с нашите спестявания. "Виж колко добре вървим! Още 8 месеца и ще имаме депозита за апартамента." Сърцето ми се сви. За 6 месеца съм похарчил над 4000 лева за доставки. Тя мисли, че спестяваме по 1500 лева месечно, а реално са само 800. Най-тежко ми става когато я виждам как се старае. Встава в 6 сутринта да направи кутия с храна и за двама ни. Купува скъпи продукти да готви вкусно. А аз й казвам "много е вкусно, любов моя" докато мисля за бургера който съм изял 3 часа по-рано. Миналата седмица каза: "Толкова съм горда с нас двамата. Всички наши приятели хамалят паричките, а ние сме дисциплинирани." Ръцете ми трепереха докато я прегръщах. В същия момент в телефона ми имаше съобщение от Glovo - "Благодарим за поръчката от 42 лева". Знам че трябва да спра, но не мога. Всеки ден си казвам "последен път". После обядното време идва и аз отново отварям приложението. Станало е като наркомания. Дори сънувам бургери.
Поръчвам храна на името на съквартирантката си всяка нощ
Студентка съм, живея със съквартирантка Ния в София. Тя е много внимателна с парите и храната - планира всяко хранене, брои калориите, пазарува точно толкова, колкото ѝ трябва. Аз обичам да хапвам, особено нощем. Проблемът е, че съм почти без пари и тя също не харчи за излишни неща. Преди месец открих, че има запазени данните ѝ в приложението за доставка. Започнах да поръчвам на нейно име - само понякога, мислех си. Една пица, една порция суши, нищо голямо. Тя не проверява банковата си сметка всеки ден. Но сега е станало навик. Всяка вечер около полунощ поръчвам нещо вкусно. Бургери, тайландска храна, десерти. Изяждам го в стаята си докато тя спи. Сутрин изхвърлям опаковките преди да стане. Вчера тя каза че бюджетът ѝ се е объркал и не разбира защо. Започна да брои стотинките, да проверява всяка покупка. А аз седях до нея и се преструвах, че също се чудя къде са отишли парите ѝ. Знам, че е ужасно. Тя спестява от всичко за да учи - дори от козметика се отказва. А аз похарчвам парите ѝ за нощни лакомства. Но просто не мога да спра. Особено когато уча и стресът ме кара да търся утеха в храната.
Всяка нощ крада храна от офис кухнята
Казвам се Петър, 31 години, работя като счетоводител. От 4 месеца всяка вечер когато работя до късно, отивам в офис кухнята и ям чужда храна. Сандвичи от хладилника, плодове, дори торти от рождени дни. Колегите се оплакват че храната изчезва, а аз ги слушам как се карат помежду си. Не съм гладен, просто не мога да устоя. Чувствам се виновен.
Съедих торта от хладилника в офиса, а после казах че е била развалена
На 26 съм, работя в IT компания с 15 души. Имаме общ хладилник в кухнята където всеки си слага храната. Вчера беше рожденият ден на колежката Мария. Тя донесе красива домашна торта - шоколадова с ягоди, личеше си че е вложила усилия. Написа бележка 'За всички от екипа! - Мария' и я остави в хладилника. Аз работех до късно, всички си бяха тръгнали. Около 21:00 имах гладен пристъп. Отидох до хладилника за водата си, но тортата бе там. Изглеждаше толкова добре... Казах си 'само една малка парче', но то беше толкова вкусно. После втора. Преди да разбера, бях изял половината торта. На сутринта Мария намери хладилника полуразрушен. Тя беше разстроена - планирала беше да споделим тортата на обяд. Попита кой е ял от нея. Вместо да призная, казах: 'Мисля че се е развалила. Миришеше странно снощи.' После добавих: 'Може да е било от топлината, хладилникът не работи добре.' Мария хвърли цялата торта. Каза че не иска да рискува да разболее някого. Изглеждаше толкова съкрушена - беше се готвила цял ден за торта за нас. И най-лошото: сега всички мислят че хладилникът е скъсен. HR отдела планира да купи нов, защото 'не можем да рискуваме храната да се развалява'. Мария дори се извини: 'Съжалявам за тортата, следващия път ще внимавам повече.' Вземам вина за разваленото торта, вземам вина за новия хладилник, вземам вина за това че Мария мисли че е нейна грешка. Всичко заради една гладна нощ и липса на самоконтрол.
Не мога да спра да ям нощем
Студентка съм, 22 години, живея сама в София. През деня ям нормално - салати, здравословни неща, спортувам редовно. Но всяка вечер около 23:00 започва кошмарът. Почива като лека глад. Казвам си 'само една ябълка'. Но щом отворя хладилника, сякаш нещо ме превзема. Започвам с ябълката, после хляб с нещо, после остатъци от вчера, после търся сладко. Мина ли полунощ, ям всичко: студена паста директно от тавата, мед с лъжица, дори стари бисквити. Веднъж изядох цяла торта за 20 минути, докато гледах Netflix. Сутрин се събуждам с усещане като след запой. Корема ме боли, чувствам се като свиня. Обещавам си че няма да се случи отново. Но всяка вечер е същото. Преди 2 седмици купих катинар за хладилника. 3 дни издържах, после счупих замката с чук в 2:00 сутрин. От началото на семестъра съм качила 8 кила. Дрехите не ми стават. Избягвам огледалата. А всяка вечер отново отивам при хладилника като зомби.
Не мога да спра да ям след фитнес
На 23 съм и тренирам фитнес от няколко години. Лятото идва, всички говорят за "форма", но моят проблем е обратният – ям прекалено много след тренировка. Случва се да прекарам час в залата, да се потя и да се чувствам горд, а после да спра на дюнерджийница и да изям две големи дюнери. Вкъщи отварям хладилника и започвам да "попълвам" запасите – сирене, хлебчета, сладолед. Казвам си, че съм горил калории, но реално приемам двойно. За седмица мога да кача килограм, въпреки че тренирам. Приятелите ми от залата ми казват да си правя план за хранене, но нямам самодисциплина. Веднъж треньорът ми дори ме видя да ям понички в съседното кафе; смути се, аз се почувствах като хванат на местопрестъплението. Вкъщи родителите ми се шегуват, че "не мога да се нахраня", а аз се преструвам, че не ме засяга. Истината е, че усещам празнота и я запълвам с храна. Решил съм да променя това – започнах да водя дневник на храненето, да пия повече вода и да включвам повече зеленчуци. Освен това се опитвам да разбера защо имам тази нужда да ям след тренировка – дали е от скука или от липса на енергия. Вярвам, че с постоянство ще намеря баланс между спорт и разумно хранене.
Тайната ми зависимост към джънк храна
Аз съм 17-годишна ученичка, която винаги е обичала да похапва, но през последната година това се превърна в зависимост. Когато се стресирам за контролни или когато вкъщи се караме, се утешавам с пакет чипс, шоколад или бургер. Чувството на наслада ме кара да забравя за момент тревогите. Започна с едно-две излизания до магазина, но стигнах до там, че криех закуски под леглото си. Поръчвах бургери и пици в 2 часа сутринта, когато всички спяха. В училище ядях тайно сладки под чина, а когато се прибирах, минавах през супермаркета и купувах още. Приятелите ми започнаха да ми се смеят, но аз продължавах. Храната се беше превърнала в бягство от реалността. Скоро започнах да качвам килограми и да се чувствам уморена. Родителите ми не знаят, защото изхвърлям опаковките преди да се прибера. Веднъж дори изядох последния пудинг на брат ми и го обвиних, че той го е взел. Когато излизахме с приятели, винаги избирах заведенията с най-калоричната храна и се ядосвах, ако някой предложеше салата. Чувствах се гладна, дори когато бях току-що яла. Днес осъзнавам, че съм пристрастена към джънк храната и това вреди на здравето ми. Чувствам се виновна и искам да се променя. Започнах да тичам сутрин и да си приготвям домашни салати. Опитвам се да се науча да се справям със стреса без храна и да говоря със семейството си за това, което чувствам. Надявам се, че споделянето тук ще ми помогне да намеря подкрепа и други, които са минали по този път.
📂 Други категории
Гордост
Прекалена гордост и егоизъм
Похот
Необуздани желания и похотливи мисли
Алчност
Лакомство за пари и материали
Завист
Завист към успехите на другите
Мързел
Леност и отказ от отговорност
Гняв
Необуздан гняв и агресия