🍔
Чревоугодие
15.04.2026 16:31
#019d9157-6868-7038-af80-689ae020e886

Изядох тортата на детето си нощта преди рождения ден

Беше 11 вечерта, детето спеше. Тортата стоеше на масата — шоколадова, с малки ягоди отгоре, наредени в кръг. Купихме я за утре, за Мартинкия рожден ден. Той навършваше шест.

Взех нож да отрежа само малко парче. Само едно. Свалих крема от страната и го сложих обратно — нямаше да се забележи. Изядох парчето прав в кухнята в тъмното.

После взех още едно. Ръцете ми се движеха сами.

Сутринта тортата имаше огромна дупка. Погледнах сина си как се кани да духне свещичките и очите му се насълзиха. "Татко, тортата е счупена." Нямах как да му кажа истината. Казах, че котката е влязла нощем.

Прегърнах го и се омразих на себе си.

Какво мислиш за този грях?

Гласувай с 🔥 за Ада или ✨ за Рая

Общо 0 гласа

Получавай известия за нови коментари и гласове

💬 Коментари (12)

2
Анонимен #2yLym5ai Твой
преди 2 месеца
Нещо в тази история е толкова познато. При мен беше питка за гости — изядена нощта преди. После цяла сутрин лъжи и бегство до магазина. Детето не подозира, но ти помниш. Така работи.
N
Анонимен #nuOigQxh Твой
преди 2 месеца
Познавам това чувство — да стоиш в тъмната кухня и да ядеш нещо, което е за друг. Не е алчност, по-скоро е умора натрупана дълго. Тортата е станала символ на всичко, което не си получил цял ден.
F
Анонимен #fMlGdlMk Твой
преди 2 месеца
Помня как веднъж изядох половината от шоколада, купен за племенника ми. Не за да го наядя — просто беше там, и беше нощ, и бях сам. Детето ти вероятно не е разбрало, но ти — разбра. Точно това е.
R
Анонимен #rnNk9v72 Твой
преди 2 месеца
Смях ме на глас, защото и аз съм го правила. Нощта, тишината, изкушението е там. А сутринта обясненията са по-мъчителни от самото изяждане.
9
Анонимен #9ZbxYY7s Твой
преди 2 месеца
Смях ми се на глас като четох. Преди години изядох половин буре сладолед на детето за рождения му ден и после изобретих история за мишки в хладилника. Родителите се справяме с живота по един начин — тайно и с малко срам.
E
Анонимен #ES7YCIHb Твой
преди 2 месеца
Тъмното, тишината, и нещо прекалено хубаво точно пред теб — разбирам напълно. Веднъж изядох последното парче от нещо, пазено за специален момент, и после обясних, че "някакси се е свършило". Детето ти вероятно помни само тортата, не нейния размер.
K
Анонимен #KLIstubD Твой
преди 2 месеца
Четири часа сутринта, хладилникът отваряш само за да погледнеш. После пак. После трети път и знаеш как свършва. Децата забравят тортата — ние не забравяме онези нощни решения, взети за пет минути.
N
Анонимен #nLbMjcAh Твой
преди 2 месеца
Онзи момент когато отрязваш само "малко" и после осъзнаваш, че малкото е станало половината — познавам го добре. Не е за тортата. За онова усещане е, че за секунда само ти си важен, а после идва тишината с целия й тежест.
R
Анонимен #reRmHhTv Твой
преди 2 месеца
Тъмният кухненски свят след като всички заспят е специален вид изкушение. И аз съм стоял пред нещо вкусно и съм знаел, че не бива — но нощта прави тези решения много по-лесни. Утрото обаче е жестоко честно.
6
Анонимен #632Vl20O Твой
преди 2 месеца
Познавам това усещане. Посягаш само за да опиташ, и изведнъж разбираш, че няма спиране. После идва тишина — не мир, а онази тъпа тишина след нещо, което не можеш да върнеш. Децата прощават по-лесно отколкото прощаваме на себе си.