Ям тайно по цяла нощ и лъжа всички че съм на диета

На 29 години съм и тегля 95 кила при 165 см ръст. Всеки ден казвам на колегите че съм на строга диета, нося здравословна храна в офиса, отказвам торта на рождени дни. Браво ти, толкова дисциплинирана си!, казват ми. Истината е друга. Всяка вечер, щом се прибера вкъщи, започва безумието. Отварям хладилника и ям всичко което намеря - остатъци от обяда, сирене, колбас, хляб с масло. После отивам до денонощния магазин и купувам шоколади, бисквити, чипс. Най-лошото е в 2 сутринта. Ставам от леглото като зомби и се шмугвам до кухнята. Правя си сандвич с всичко възможно - шунка, кашкавал, майонеза, кетчуп. Ям пред отворения хладилник в тъмното, като преступник. Звукът от дъвченето ми се струва толкова силен, че се страхувам да не събудя съседите. Миналата седмица изядох цяла торта от магазина за 20 минути. Хапех директно с ръце, лицето ми беше намазано с крем. Когато се погледнах в огледалото, започнах да плача. Сутрин се претварям, че не помня нищо. Странно, защо ми е толкова зле в стомаха?, лъжа гаджето си. Той ми вярва защото ме е виждал как се спазвам на вечеря. Всяка седмица си купувам нови панталони защото старите не ми стават. Казвам, че са се свили при пране. Гаджето ми дори ме хвали: Виждам че отслабваш, лицето ти е по-слабо!. Всъщност съм качила 8 кила за 3 месеца. Нощното ядене стана като наркомания. Мисля за храната цял ден на работа. Планирам какво ще купя вечер, кое кафене не работи до късно за да не ме видят. Скривам разопаковки в различни кофи за боклук за да не разберат съседите. Най-срамно беше когато гаджето ми намери скрита торба с бонбони в дрехника. Какво е това?, попита. А, останали са от рождения ден на колежката, забравих да ги дам на някого, излъгах го. Той ми повярва, но в очите му видях съмнение. Всеки ден си обещавам че ще спра. Утре ще ям само салати, казвам си. Но когато дойде вечерта, пак се провалям. Чувствам се като разцепена личност - дневният аз е дисциплиниран, нощният е звяр който не може да се контролира.