Враждебна съм на своя добър помощник

На 28 години съм. През последните две години помощник ми е Марко - човек който помага без очакване. Помогна ми да напусна брак, подкрепи ме финансово, слушаше нощни атаки. Всичко беше добро. Но последния месец съм враждебна. Всяка благодарност звучи фалшива. Вместо да му кажа спасибо, замразявам комуникацията. Той не разбира защо. Боя се че ако му благодаря с сърце, ще ми трябва цял живот. Страхът от зависимост е парализиращ. Всяко известие от него ме ядосва. Отговарям студено. Знам че действам несправедливо. Той дори не знае че го наказвам за травмите от родители, които помощ дават със условия. Снощи написа: Всичко нормално ли е? Изглеждаш далеч. Сърцето ми се стегна. Вместо да отворя душа, блокирах го в социалните мрежи. Сега плача защото губя най-добрия човек в живота си. Не мога да прием благодарност без страх. Враждебността е убийца на добрите неща. И не мога да спра.