Крещя на любимия си човек защото съм мързелива

Вечер, след работа, той ми предложи да отидем на преглед при лекара - имам постоянна болка в гръба. Казах го наистина болно - той чака това вече три месеца. Но мен ми беше мързел да се облека, да чакам на опашка. Потегнах във него. Крещях че той е егоист, че винаги его искам, че не ме разбира. Знаеш ли какво направих? Взех телефона си и легнах пред телевизора. Той отиде един. Гледах филм и чувствах облекчение че съм избягнала задължението. По-късно той се върна, уморен от това че беше един там. Попита ме какво получи лекарят. Казах му че не ме интересува. Видях как очите му потъмнеха. Сега той говори по-малко. Спим раздвижена страна на леглото.