Пазарувам тайно с кредитната карта на майка си вече 6 месеца

На 23 години съм и живея с майка си в София след като баща ми умря преди година. Тя работи като медицинска сестра за 1200 лева месечно и едва свързваме двата края. Преди 6 месеца открих кредитната й карта в чантата и запомних номера. Започнах да пазарувам онлайн.

Първия път поръчах дрехи за 150 лева. Сърцето ми биеше като на луда докато въвеждах данните. Казах си "само веднъж". Но удоволствието от новите неща беше невероятно. Втория път взех кецове за 200 лева. После козметика за 180 лева.

Всеки път изтривам имейлите с потвърждения от телефона й. Контролирам пощата да вземам пакетите първо. Когато тя вижда извлечението от картата, се притеснява: "Странно, не помня да съм пазарувала толкова." Аз я утешавам: "Мамо, много работиш, нормално е да забравяш."

Досега съм изхарчила около 2000 лева от нейната карта. Вчера си поръчах слушалки за 400 лева докато тя спеше след нощна смяна. Ръцете ми трепереха от вълнение и вина едновременно. Знам точно колко лева има в картата - проверявам я почти всеки ден.

Най-болезненото е когато тя казва: "Ела, ще спестим за ваканция заедно." Или когато отказва да си купи ново палто защото "няма пари". А аз нося дрехи купени с нейните пари и се преструвам, че съм ги взела намалени или от приятелка.

Миналата седмица майка ми плачеше пред сметките: "Не знам как толкова бързо се свършават парите." Сърцето ми се къса, но не мога да спра. Когато виждам нещо хубаво онлайн, пръстите ми сами въвеждат номера на картата й.

Знам че крада от най-добрия човек в живота си. Но зависимостта е по-силна от разума ми.