Заемам пари от приятели и ги избягвам, когато трябва да връщам

На 24 години съм и имам ужасна навика. Заемам пари от приятели с обещания да ги върна до дни, но никога не ги връщам. Започна още в училище с дребни суми - 10-20 лева за билет за кино или за обяд. Винаги казвах утре ти давам, но утре никога не идваше. Сега сумите са по-големи. Миналия месец заех 300 лева от Марин за спешен ремонт на колата. Всъщност парите отидоха за нови маратонки Nike, които исках от месеци. Когато ми писа за парите, му отговорих че все още събирам. Вече го избягвам - не отговарям на обажданията му, не излизам на места където знам че ще го срещна. От Димитър заех 150 лева за зъболекар. Купих си нова риза и панталон. Когато ме пита за парите, изобретявам нови оправдания - забавени заплати, семейни проблеми, неочаквани разходи. Стана майстор на измислянето на лъжи. Най-гадно е с Велина - тя ми е дала 200 лева за наем, защото казах че ще ме изхвърлят. Истината е, че живея при родителите си безплатно. Парите изкарах за уикенд в Пловдив с друга компания. Когато тя ми напомни за дълга, й казах че ми е неудобно и я попитах дали не може да почака още малко. Тя се съгласи защото е добра и ми вярва. Водя мислен списък с дълговете си - общо са около 800 лева на пет души. Знам точно колко кому дължа, но се преструвам че съм забравил. Когато някой от тях споменава парите, ставам неудобно и бързо сменям темата. Стратегията ми е проста - избягвам хората докато не се откажат да настояват. До сега е работело. Повечето се отказват след 2-3 месеца настояване, защото им е неудобно да тормозят приятел за пари. Знам че е ужасно. Изгубих добри приятелства заради тази алчност. Но не мога да спра. Когато се изкушавам от нещо скъпо, умът ми веднага планира от кого да заема следващата сума. Вече мисля стратегии - на кого да се обърна, каква лъжа да изобретя, как да избегна връщането. Най-зле е че родителите ми имат пари. Те биха ми дали каквото поискам, но гордостта ми не ме оставя да ги помоля. По-лесно е да мамя приятели отколкото да признавам пред семейството си че не мога да се справям финансово.