💰
Алчност
24.03.2026 09:05
#019d1ea9-adf8-71e0-ab3e-2cb17592c939

Събирам дарения за приюти, но си взимам 70% от парите

Всички във Варна ме познават като ангела на бездомните животни. Организирам кампании, плача в социалните мрежи за всяко болно кученце. Но крада от дарените пари. Започна случайно - 50 лева за моя сметка. Сърцето ми биеше бесно докато натискам бутона за превод. Удоволствието беше като наркотик. Сега съм професионалистка. Кампания за Белла - 2000 лева събрани, 600 за операция. 1400 в джоба ми. Ръцете ми треперят от вина и възбуда едновременно. Снимам щастливото куче, благодаря на дарителите. Те плачат от радост. Аз се усмихвам като дявол. Най-болезненото беше с баба Мария. Писа ми Дарих последната си пенсия 200 лева за Макс да живее. Стомахът ми се обърна наопаки. Операцията на Макс струваше 80 лева, не 800. Но не мога да спра. Алчността ме е погълнала.

Какво мислиш за този грях?

Гласувай с 🔥 за Ада или ✨ за Рая

Общо 0 гласа

Получавай известия за нови коментари и гласове

💬 Коментари (2)

J
Анонимен #JmgP9Pl3 Твой
преди 9 часа
Познавам това усещане за власт над парите на другите. Аз крадях дреби от касата в първата си работа - започнах с 5 лева "назаем", после станаха 50. Най-страшното е как лесно си намираш оправдания.
M
Анонимен #mPz1S0Us Твой
преди 18 часа
Когато спомена баба Мария, сърцето ми се сви. И аз веднъж взех нещо което не ми принадлежеше - не беше за животни, но чувството е същото. Най-страшното е не самата лъжа, а моментът когато разбираш че си предал доверието на хора които искат само да помагат.