Наследих всичко и излъгах сестра си, че нищо няма

Баба ми почина миналия февруари. Бях единственият, който я гледаше последните години — всяка събота при нея, лекарства, разходки, часове разговор. Сестра ми живееше в чужбина и идваше два пъти годишно, все с обещания и цветя от летището. Когато отворихме завещанието, разбрах, че баба е оставила 23 000 лева в банка — само на мен. Обадих се на сестра ми и казах с равен глас: "Баба нямаше спестявания. Само апартаментът." Тя вярва. Парите вече са в моята сметка. Казвам си, че заслужавам всяко стотинче — нали загубих съботите си? Нали аз се грижих, докато тя пиеше кафе по Амстердам? Но нощем гърдите ми се свиват. Чувам гласа на баба: "Обичам ги и двамата еднакво." И тогава наистина не мога да заспя.