Отказах да помогна на брат си когато имах достатъчно

Брат ми се обади в края на месеца. Нуждаеше се от 200 лева за наем — просто за да не го изхвърлят. Аз имах пари. Не малко, но и не много. Седях и слушах гласа му, как се мъчи да го изрече, и в мен се надигна нещо студено. Помислих, че ако дам сега, ще иска пак. После наведох поглед и казах, че самият аз едва стигам. Излъгах. Той разбра и не каза нищо. Просто добре и затвори. Три дни по-късно майка ми ми каза, че е взел назаем от съседите. От непознати хора. Стомахът ми се сви. Не от вина, а от нещо по-лошо — от осъзнаването, че бях избрал парите пред собствения си брат. Дори не ги харчих после. Просто стояха в сметката. И продължават да стоят.