Мързелът ме поглъща: ден в леглото

Аз съм 19-годишен студент и открито признавам, че мързелът ме поглъща. През последната година пропуснах повече лекции, отколкото посетих. Вместо да стана сутрин за занятия, предпочитам да спя до обед. Когато най-накрая се изтръгна от леглото, хващам телефона, скролвам TikTok и YouTube и си внушавам, че “само пет минутки”, които винаги се превръщат в часове. Ако има домашно, го отлагам до последния момент или изобщо не го предавам. Така оцелявах семестър след семестър, лъжайки родителите ми, че уча много. А те се гордееха с мен, без да знаят, че всъщност се въртя на дивана с чипс. Дори когато ми задават въпроси за специалността, го отминавам с шеги.

Мързелът ми се отразява и на отношенията в къщи. Майка ми ме моли да помогна за готвенето или да почистя, но аз я карам сама да свърши всичко, защото “съм уморен” от “учене”. С брат ми почти не излизаме, защото винаги намирам извинения да остана вътре пред компютъра. Когато приятелите ми тренират или работят, аз лежа и си казвам, че ще започна “от утре”. Постоянно обещавам на себе си, че ще започна да спортувам, ще си направя режим и ще бъда по-организиран, но спазвам едва ден.

Знам, че мързелът е моя отговорност. Никой не ме спира да ставам рано и да действам. Хващам се, че избягвам задълженията си от страх да не се изложа. Лесно е да остана в леглото, но това убива амбицията ми. Този грях е тежкъ, защото губя време, което никога няма да се върне. Искам да го призная, за да се мотивирам да се променя. От днес насетне ще се опитам да ставам с будилник, да си пиша задачи и да се движа повече. Надявам се споделянето тук да е първата стъпка към борбата с мързела.