Зареждане...
📜 Всички грехове
Разгледай всички споделени грехове и гласувай за тях
Намерени 169 гряха
Завиждам на най-добрата си приятелка и саботирам връзката й
На 26 години съм. Най-добрата ми приятелка Мария среща Димитър вече година. Те са перфектна двойка - той я обича лудо, носи й цветя всеки петък. А аз се давя от завист. Мария винаги е имала късмет с мъжете. Красива, умна, обаятелна. Аз пък - вечно самотна, вечно в приятелската зона. Когато ми разказва колко сладко я е посрещнал Димо от работа, усмихвам се и казвам че се радвам за тях, а всъщност ми се вие свят. Започнах да я саботирам по дребни начини. Когато й праща съобщение пред мен, преправям телефона да е на безшумен. Странно че не ти отговаря, казвам невинно. Когато планират среща, измислям спешни проблеми. Най-гадното направих миналата седмица. Знаех, че Димитър планира да й направи сюрприз за рождения ден - помоли ме да я заема някъде в събота следобед. Вместо това я заведох на дълго кафе и я държах до 8 вечерта. Той чака с тортата 3 часа. Кавгата им беше жестока. Мария плака пред мен, а аз я утешавах с фалшива загриженост. Сърцето ми биеше като на престъпник. Вчера научих, че планира да я поиска. Купил е пръстен. Знам, че съм ужасна приятелка. Но не мога да спра.
Завиждам на най-добрата си приятелка и тайно саботирам връзката й
Аз съм Елица, на 26 години. Най-добрата ми приятелка Мария среща Димитър вече година и половина. Те са перфектна двойка - той я обича лудо, носи й цветя всеки петък, планират бъдеще заедно. А аз се давя от завист. Мария винаги е имала късмет с мъжете. Красива, умна, обаятелна. Аз пък - вечно самотна, вечно в приятелската зона. Когато ми разказва колко сладко я е посрещнал Димо от работа, усмихвам се и казвам "Много се радвам за вас", а всъщност ми се вие свят. Започнах да я саботирам по дребни начини. Когато й праща съобщение пред мен, преправям телефона да е на безшумен. "Странно, че не ти отговаря", казвам невинно. Когато планират среща, измислям спешни проблеми за които "трябва да говоря с нея спешно". Най-гадното направих миналата седмица. Знаех, че Димитър планира да й направи сюрприз за рождения ден - помоли ме да я заема някъде в събота следобед. Вместо това я заведох на уеднакво дълго кафе и я държах до 8 вечерта с измислени проблеми. Той чака с тортата и свещичките в апартамента й 3 часа. Кавгата им беше жестока. "Как така изведнъж стана толкова егоистична?", каза той. Мария плака пред мен, а аз я утешавах с фалшива загриженост. Сърцето ми биеше като на престъпник. Вчера научих, че планира да я поиска. Купил е пръстен. Повратът ми идва само като си помисля, че тя ще бъде щастлива, а аз - вечно наблюдател отстрани. Знам, че съм ужасна приятелка. Но не мога да спра.
Мързя да се грижа за болния си дядо
Живея с дядо ми Христо в Пловдив. Той е на 82 години и след инсулта се движи трудно. Майка ми ми изпраща пари от Германия да се грижа за него. Проблемът е, че ми омръзна. Всяка сутрин трябва да му донеса лекарства, да го изкъпя. Ръцете ми треперят от гадене когато го почиствам. Започнах да се измъквам - оставям му храна и излизам с приятели. Позавчера го намерих паднал до леглото. Викам те от 3 часа, каза ми слабо. Сърцето ми се сви, но се преправих че съм работил. Вчера майка ми се обади: Как е дядото? Всичко е наред, излъгах я. Всъщност го бях оставил сам - пиех бира с приятели. Когато се прибрах, дядо седеше в тъмната кухня. Не мога да стигна до ключа, обясни ми. Стоял е в тъмното 4 часа. Тази сутрин го чух да хърка странно. Беше бледо като платно. Паниката ме сграбчи - ами ако се случи нещо? Но дори сега мисля къде да изляза след обяд. Мързи ме да седя с него, да търпя миризмата. Знам че е гадно - този човек ме е отгледал. А сега го предавам в най-тежкия му момент. Стомахът ми се свива от срам.
Мързя да се грижа за болния си дядо и го оставям сам цели дни
Живея с дядо ми Христо в къща в Пловдив. Той е на 82 години и след инсулта преди 6 месеца се движи трудно и има нужда от помощ. Майка ми живее в Германия и ми изпраща пари всеки месец да се грижа за него. Проблемът е, че ми омръзна. Всяка сутрин трябва да му донеса лекарства, да му сготвя, да го изкъпя. Ръцете ми треперят от гадене всеки път когато трябва да го почиствам след тоалетна. Миризмата в стаята му ме кара да повръщам. Започнах да се измъквам. Сутрин му оставям храна за цял ден и излизам с приятели. Казвам му че отивам на работа, въпреки че съм безработен от година. Прекарвам дните в паркове, кафенета, навсякъде само не вкъщи. Позавчера се върнах вечер и го намерих паднал до леглото. Викам те от 3 часа, каза ми със слаби думи. Мобилният ти е изключен. Сърцето ми се сви, но се преправих че съм работил допоздо. Помогнах му да стане и видях как в очите му има болка и разочарование. Вчера майка ми се обади от Мюнхен: Как е дядото? Звучиш уморен. Всичко е наред, излъгах я. Грижа се за него добре. Всъщност го бях оставил сам отново - бях в молче да пия бира със съученици. Когато се прибрах, дядо седеше сам в тъмната кухня. Не запалих лампата, обясни ми. Не мога да стигна до ключа. Стоял е в тъмното 4 часа защото е много горд да ме моли за помощ. Тази сутрин го чух да хърка странно в стаята си. Влязох и видях че е бледо като платно. Паниката ме сграбчи - ами ако се случи нещо докато съм навън? Какво ще кажа на майка си? На роднините? Но дори сега, докато пиша това, мисля къде да изляза след обяд. Мързи ме да седя с него, да го слушам как се оплаква от болките. Мързи ме да търпя миризмата, да му правя компания. Искам си живота назад. Знам че е гадно. Този човек ме е отгледал когато родителите ми работеха. Учил ме е да карам колело, разказвал ми е приказки. А сега го предавам в най-тежкия момент от живота му. Стомахът ми се свива от срам, но пак си правя планове да избяга от къщи.
Изкрещях на семейство в колата
Снощи се прибирах от работа и един джип ме изпревари грубо. Сърцето ми заби бързо от яд. Спуснах стъклото и започнах да крещя нецензурни думи. Майка с дете в задната седалка ме погледна ужасена. Усетих как лицето ми пламна от срам.
Тест грях
Това е тест грях за проверка
Ям тайно по цяла нощ и лъжа всички че съм на диета
На 29 години съм и тегля 95 кила при 165 см ръст. Всеки ден казвам на колегите че съм на строга диета, нося здравословна храна в офиса, отказвам торта на рождени дни. Истината е друга. Всяка вечер, щом се прибера вкъщи, започва безумието. Отварям хладилника и ям всичко което намеря - остатъци от обяда, сирене, колбас, хляб с масло. После отивам до денонощния магазин и купувам шоколади, бисквити, чипс. Най-лошото е в 2 сутринта. Ставам от леглото като зомби и се шмугвам до кухнята. Правя си сандвич с всичко възможно - шунка, кашкавал, майонеза, кетчуп. Ям пред отворения хладилник в тъмното, като преступник. Миналата седмица изядох цяла торта от магазина за 20 минути. Хапех директно с ръце, лицето ми беше намазано с крем. Когато се погледнах в огледалото, започнах да плача. Всеки ден си обещавам че ще спра, но когато дойде вечерта, пак се провалям. Чувствам се като разцепена личност.
Ям тайно по цяла нощ и лъжа всички че съм на диета
На 29 години съм и тегля 95 кила при 165 см ръст. Всеки ден казвам на колегите че съм на строга диета, нося здравословна храна в офиса, отказвам торта на рождени дни. Браво ти, толкова дисциплинирана си!, казват ми. Истината е друга. Всяка вечер, щом се прибера вкъщи, започва безумието. Отварям хладилника и ям всичко което намеря - остатъци от обяда, сирене, колбас, хляб с масло. После отивам до денонощния магазин и купувам шоколади, бисквити, чипс. Най-лошото е в 2 сутринта. Ставам от леглото като зомби и се шмугвам до кухнята. Правя си сандвич с всичко възможно - шунка, кашкавал, майонеза, кетчуп. Ям пред отворения хладилник в тъмното, като преступник. Звукът от дъвченето ми се струва толкова силен, че се страхувам да не събудя съседите. Миналата седмица изядох цяла торта от магазина за 20 минути. Хапех директно с ръце, лицето ми беше намазано с крем. Когато се погледнах в огледалото, започнах да плача. Сутрин се претварям, че не помня нищо. Странно, защо ми е толкова зле в стомаха?, лъжа гаджето си. Той ми вярва защото ме е виждал как се спазвам на вечеря. Всяка седмица си купувам нови панталони защото старите не ми стават. Казвам, че са се свили при пране. Гаджето ми дори ме хвали: Виждам че отслабваш, лицето ти е по-слабо!. Всъщност съм качила 8 кила за 3 месеца. Нощното ядене стана като наркомания. Мисля за храната цял ден на работа. Планирам какво ще купя вечер, кое кафене не работи до късно за да не ме видят. Скривам разопаковки в различни кофи за боклук за да не разберат съседите. Най-срамно беше когато гаджето ми намери скрита торба с бонбони в дрехника. Какво е това?, попита. А, останали са от рождения ден на колежката, забравих да ги дам на някого, излъгах го. Той ми повярва, но в очите му видях съмнение. Всеки ден си обещавам че ще спра. Утре ще ям само салати, казвам си. Но когато дойде вечерта, пак се провалям. Чувствам се като разцепена личност - дневният аз е дисциплиниран, нощният е звяр който не може да се контролира.
Лъжа в социалните мрежи че имам рак за да получавам пари и внимание
На 32 години съм, живея сама в Пловдив. Преди година започнах най-мръсната лъжа в живота си. Публикувах в Facebook че ми откриха рак на гърдата и че ще се лекувам. Всичко започна след като видях колко внимание получи колежката ми Стела когато наистина се разболя. Хората й писаха, носеха храна, събираха пари. Завидях й — не на болестта, а на грижата. Никой никога не се е грижел за мен така. Първата публикация ми трепереше ръката докато я пишех: 'Днес получих най-тежката новина в живота си. Но ще се боря.' Сърцето ми биеше като чук. Натиснах 'Публикувай' и изчаках. Реакцията беше мигновена. Коментари, лайкове, съобщения. Хората ми пишеха топли думи, предлагаха помощ. Съседката ми донесе супа. Бивши приятели, с които не бях говорила години, ми се обаждаха разплакани. После започнаха парите. 'За лечението ти, мила!' Първо 50 лева от тетка ми, после 100 от стария ми шеф. Създадох PayPal сметка 'за химиотерапията'. За месец имах 2000 лева. Стомахът ми се свиваше всеки път като виждах уведомление за превод. Най-гадно ми стана когато майка ми дойде от София за да ме види. Тя плачеше, гледаше ме като умираща. Прегърна ме и каза: 'Ще преживеем това заедно.' Почти й признах всичко, но думите заседнаха в гърлото ми. Започнах да публикувам снимки от 'химиотерапията' — всъщност от обикновени медицински прегледи. Обръснах косата си наполовина за да изглежда като от лечение. Хората плачеха в коментарите: 'Толкова си силна!' Сега е минала година. Лъжата стана толкова голяма, че не знам как да излезна от нея. Трябва да 'се възстановявам'. Хората питат кога ще свърши лечението. Всеки ден се събуждам с тежест в гърдите — не от рак, а от вината.
Поръчвам храна за доставка всеки ден въпреки че обещах да спестяваме
На 29 години съм, женен от 3 години. Жена ми Ани работи като учителка за 1200 лева, аз съм програмист за 3800. Преди 6 месеца се договорихме да спестяваме за апартамент - тя да готви вкъщи, аз да не харча излишно. Обещах й, че ще ям само домашна храна. Първите седмици наистина се опитвах. Но след това започнах да поръчвам тайно. Всеки ден около обяд, когато тя е на работа, си поръчвам от Glovo или foodpanda. Pizza, burger, суши - каквото ми хрумне. По 25-35 лева всеки път. Най-лошото е как го скривам. Когато доставчикът звъни, слизам до входа да взема храната. Ям я в колата или в парка. Опаковките ги хвърлям в кофата на съседния блок. Вечер се престарувам, че съм гладен и с апетит ям домашната храна която тя е приготвила. "Как мина денят? Ял ли си нещо?" пита тя всеки вечер. "Не, чаках теб", лъжа я директно в очите. А всъщност съм ял вече два пъти - скрития обяд и още нещо следобед. Вчера тя ми показа таблицата с нашите спестявания. "Виж колко добре вървим! Още 8 месеца и ще имаме депозита за апартамента." Сърцето ми се сви. За 6 месеца съм похарчил над 4000 лева за доставки. Тя мисли, че спестяваме по 1500 лева месечно, а реално са само 800. Най-тежко ми става когато я виждам как се старае. Встава в 6 сутринта да направи кутия с храна и за двама ни. Купува скъпи продукти да готви вкусно. А аз й казвам "много е вкусно, любов моя" докато мисля за бургера който съм изял 3 часа по-рано. Миналата седмица каза: "Толкова съм горда с нас двамата. Всички наши приятели хамалят паричките, а ние сме дисциплинирани." Ръцете ми трепереха докато я прегръщах. В същия момент в телефона ми имаше съобщение от Glovo - "Благодарим за поръчката от 42 лева". Знам че трябва да спра, но не мога. Всеки ден си казвам "последен път". После обядното време идва и аз отново отварям приложението. Станало е като наркомания. Дори сънувам бургери.
Лъжа родителите си 6 месеца че още работя
На 28 години съм и живея с родителите си в София. Преди 6 месеца загубих работата си, но не казах нищо вкъщи. Всяка сутрин се преструвам че отивам в офиса. Облича се официално, взимам раницата, целувам майка ми и излизам. Прекарвам деня в парка, библиотеката или кафенетата. Вечер се връщам в обичайния час. Разказвам за измислени срещи, проекти, колеги. Ръцете ми треперят всеки път когато лъжа. Най-тежко е когато майка ми пита как мина денят и аз измислям детайли за нови задачи. Баща ми се гордее когато разказва на съседите за успешния си син. Вчера дойде писмо от НОИ - искат да подновя статуса си на безработен. Майка ми го видя и попита какво е това. Казах че е грешка. Тя ми повярва, но видях съмнението в очите й. Парите ми свършват. Започнах да взимам от портмонето на майка ми по 20 лева когато не гледа.
Лъжа родителите си 6 месеца че още работя
На 28 години съм и живея с родителите си в София. Преди 6 месеца загубих работата си, но не казах нищо вкъщи. Всяка сутрин се преструвам че отивам в офиса. Облича се официално, взимам раницата, целувам майка ми и излизам. Прекарвам деня в парка, библиотеката или кафенетата. Вечер се връщам в обичайния час. Разказвам за измислени срещи, проекти, колеги. Ръцете ми треперят всеки път когато лъжа. Най-тежко е когато майка ми пита как мина денят и аз измислям детайли за нови задачи. Баща ми се гордее когато разказва на съседите за успешния си син. Вчера дойде писмо от НОИ - искат да подновя статуса си на безработен. Майка ми го видя и попита какво е това. Казах че е грешка, че сигурно някой с моето име е подал документи. Тя ми повярва, но видях съмнението в очите й. Парите ми свършват. Започнах да взимам от портмонето на майка ми - по 20-30 лева когато не гледа. Всеки ден се събуждам с мисълта кога ще разберат истината.