Лъжа родителите си 6 месеца че още работя

На 28 години съм и живея с родителите си в София. Преди 6 месеца загубих работата си, но не казах нищо вкъщи. Всяка сутрин се преструвам че отивам в офиса. Облича се официално, взимам раницата, целувам майка ми и излизам. Прекарвам деня в парка, библиотеката или кафенетата. Вечер се връщам в обичайния час. Разказвам за измислени срещи, проекти, колеги. Ръцете ми треперят всеки път когато лъжа. Най-тежко е когато майка ми пита как мина денят и аз измислям детайли за нови задачи. Баща ми се гордее когато разказва на съседите за успешния си син. Вчера дойде писмо от НОИ - искат да подновя статуса си на безработен. Майка ми го видя и попита какво е това. Казах че е грешка, че сигурно някой с моето име е подал документи. Тя ми повярва, но видях съмнението в очите й. Парите ми свършват. Започнах да взимам от портмонето на майка ми - по 20-30 лева когато не гледа. Всеки ден се събуждам с мисълта кога ще разберат истината.