Завиждам на най-добрата си приятелка и тайно саботирам връзката й

Аз съм Елица, на 26 години. Най-добрата ми приятелка Мария среща Димитър вече година и половина. Те са перфектна двойка - той я обича лудо, носи й цветя всеки петък, планират бъдеще заедно.

А аз се давя от завист.

Мария винаги е имала късмет с мъжете. Красива, умна, обаятелна. Аз пък - вечно самотна, вечно в приятелската зона. Когато ми разказва колко сладко я е посрещнал Димо от работа, усмихвам се и казвам "Много се радвам за вас", а всъщност ми се вие свят.

Започнах да я саботирам по дребни начини. Когато й праща съобщение пред мен, преправям телефона да е на безшумен. "Странно, че не ти отговаря", казвам невинно. Когато планират среща, измислям спешни проблеми за които "трябва да говоря с нея спешно".

Най-гадното направих миналата седмица. Знаех, че Димитър планира да й направи сюрприз за рождения ден - помоли ме да я заема някъде в събота следобед. Вместо това я заведох на уеднакво дълго кафе и я държах до 8 вечерта с измислени проблеми. Той чака с тортата и свещичките в апартамента й 3 часа. Кавгата им беше жестока.

"Как така изведнъж стана толкова егоистична?", каза той. Мария плака пред мен, а аз я утешавах с фалшива загриженост. Сърцето ми биеше като на престъпник.

Вчера научих, че планира да я поиска. Купил е пръстен. Повратът ми идва само като си помисля, че тя ще бъде щастлива, а аз - вечно наблюдател отстрани.

Знам, че съм ужасна приятелка. Но не мога да спра.