Тайно се радвах на провала на най-добрия ми приятел

Приятелят ми Мартин и аз започнахме кариерата си заедно — същата фирма, същата позиция, същата стартова заплата. Но след две години той вече беше три нива по-нагоре, а аз все още се мъчех на същото място.

Когато ме извика да ми каже, че са го уволнили при съкращенията, нещо в мен се запали. Не съчувствие — радост. Стомахът ми се сви, но устата ми се разтегна в усмивка, която едва прикривах зад загрижено изражение. Ужасно, как се чувстваш? — попитах, а в главата ми беше: Най-накрая.

Месец по-късно той намери по-добра работа с по-висока заплата. Огънят в мен се върна — само че сега се изгарях аз. Разбрах, че проблемът никога не е бил той. Проблемът съм бил аз.