Завиждам на най-добрата си приятелка и саботирам връзката й

На 26 години съм. Най-добрата ми приятелка Мария среща Димитър вече година. Те са перфектна двойка - той я обича лудо, носи й цветя всеки петък. А аз се давя от завист.

Мария винаги е имала късмет с мъжете. Красива, умна, обаятелна. Аз пък - вечно самотна, вечно в приятелската зона. Когато ми разказва колко сладко я е посрещнал Димо от работа, усмихвам се и казвам че се радвам за тях, а всъщност ми се вие свят.

Започнах да я саботирам по дребни начини. Когато й праща съобщение пред мен, преправям телефона да е на безшумен. Странно че не ти отговаря, казвам невинно. Когато планират среща, измислям спешни проблеми.

Най-гадното направих миналата седмица. Знаех, че Димитър планира да й направи сюрприз за рождения ден - помоли ме да я заема някъде в събота следобед. Вместо това я заведох на дълго кафе и я държах до 8 вечерта. Той чака с тортата 3 часа. Кавгата им беше жестока.

Мария плака пред мен, а аз я утешавах с фалшива загриженост. Сърцето ми биеше като на престъпник. Вчера научих, че планира да я поиска. Купил е пръстен.

Знам, че съм ужасна приятелка. Но не мога да спра.