Мързя да се грижа за болния си дядо

Живея с дядо ми Христо в Пловдив. Той е на 82 години и след инсулта се движи трудно. Майка ми ми изпраща пари от Германия да се грижа за него. Проблемът е, че ми омръзна. Всяка сутрин трябва да му донеса лекарства, да го изкъпя. Ръцете ми треперят от гадене когато го почиствам. Започнах да се измъквам - оставям му храна и излизам с приятели. Позавчера го намерих паднал до леглото. Викам те от 3 часа, каза ми слабо. Сърцето ми се сви, но се преправих че съм работил. Вчера майка ми се обади: Как е дядото? Всичко е наред, излъгах я. Всъщност го бях оставил сам - пиех бира с приятели. Когато се прибрах, дядо седеше в тъмната кухня. Не мога да стигна до ключа, обясни ми. Стоял е в тъмното 4 часа. Тази сутрин го чух да хърка странно. Беше бледо като платно. Паниката ме сграбчи - ами ако се случи нещо? Но дори сега мисля къде да изляза след обяд. Мързи ме да седя с него, да търпя миризмата. Знам че е гадно - този човек ме е отгледал. А сега го предавам в най-тежкия му момент. Стомахът ми се свива от срам.