Лъжа, че кучето ми е терапевтично животно, за да го водя навсякъде

На 28 години съм и имам френско булдогче - Боби. Преди година си купих фалшива жилетка 'THERAPY DOG' от интернет за 30 лева и започнах да го водя в кафенета, супермаркети, дори кино.

Първия път в едно кафене в центъра сърцето ми биеше като луд. Сервитьорката попита за документи. С треперещ глас казах: 'Има терапевтична необходимост заради депресията ми.' Тя се усмихна съчувствено.

Сега ходим навсякъде заедно. Боби е добро куче - тихо, послушно. Хората ни гледат със съчувствие, питат ме как се справям с 'болестта'. Измислям истории за 'панични атаки'.

Най-срамно беше в Kaufland, когато зад мен стоеше жена с истинско служебно куче за слепи. Лъгах я в очите 10 минути за 'професионалното обучение' на Боби.

Истината? Просто искам повече време с кучето си и ми е мързел да го оставям вкъщи.