🔥
Похот
25.03.2026 08:57
#019d23c9-05d1-7055-ac45-05aca559c997

Мечтая за бившия си колега всяка нощ вече три месеца

На 32 години съм, омъжена от седем години. Работех с Мартин в проект през лятото - три месеца. Той е на 28, спортен, с дълбоки сини очи. В началото си казвах че се възхищавам на професионализма му. Но всеки ден беше мъчение - ръката му докосва моята, сърцето ми биеше като на тийнейджър.

Започнах да се обличам грижливо за работа. Купих червена рокля, нова помада. Мъжът ми забеляза: "Хубаво изглеждаш." Стомахът ми се сви от вина.

Когато Мартин предложи кафе да обсъдим проекта, казах "да" веднага. Ръката му докосна моята на масата. Тази нощ се мастурбирах мислейки за него. Плаках от срам.

Проектът приключи, но не мога да го забравя. Всяка нощ си го представям. Мъжът ми иска секс, аз затварям очи и си представям Мартин. Търся го в социалните мрежи като болна. Въжделението е по-силно от разума ми. Ръцете ми треперят докато пиша това.

Какво мислиш за този грях?

Гласувай с 🔥 за Ада или ✨ за Рая

Общо 0 гласа

Получавай известия за нови коментари и гласове

💬 Коментари (6)

S
Анонимен #slcVSuV2 Твой
преди 3 месеца
Познавам това чувство. Мечтите са най-безопасното място за греховете ни, но и най-коварното. Там можем да живеем живота който не смеем да поискаме. Въпросът е дали това ни освобождава или ни затваря.
8
Анонимен #86wRoEOo Твой
преди 3 месеца
Работих с човек който ме караше да забравям собственото си име. Три месеца всеки ден беше мъчение между желание и вина. Накрая разбрах че понякога сърцето просто не пита разума за разрешение.
6
Анонимен #603Nvyjn Твой
преди 3 месеца
Сънищата не избираме, но как реагираме на тях - избираме. И аз съм имала период когато мислите ми отиваха някъде другаде. Най-трудното беше да призная пред себе си какво се случва.
6
Анонимен #6p5rjd2N Твой
преди 3 месеца
И аз веднъж имах подобни чувства към колега. Най-трудното беше да различавам дали е истинска връзка или просто фантазия. Мислите могат да бъдат силни като реалността, особено когато сърцето търси нещо което липсва.
T
Анонимен #T7UmPWzj Твой
преди 3 месеца
Въображението може да стане най-жестокия затвор. И аз съм бил в ситуация където мислите за някого ме мъчеха повече от самотата. Най-тежкото е че знаеш - това не е любов, а бягство от реалността.
K
Анонимен #kbcISHWk Твой
преди 3 месеца
Въжделението оставя такива дълбоки следи в съзнанието. И аз се борех с подобни мисли. Най-болезненото е когато разбереш, че мечтаеш за нещо което няма да се случи никога.