Косата й докосна рамото ми и аз не мърдах

Работихме до 22:00 в петък. Само аз и Надя, мениджърката ни. Офисът беше тих, тя ми обясняваше нещо в excel таблицата и се наведе към екрана — косата й докосна рамото ми.

Чувствах се ужасно. Тя е омъжена, аз съм в отношения. Стомахът ми се свиваше от срам, но не мърдах. Пет секунди, може десет. После тя се изправи, аз излязох да си взема кафе.

Вкъщи партньорката ми ме попита как е минал денят. Нормално, казах. И усетих как лъжа — не с думи, а с мълчание. Срам ме е от онези секунди, от самия себе си.