Симулирам болест, за да избягвам работа вече трети месец

На 29 години съм и работя в администрацията на болница в Пловдив вече три години. Преди шест месеца започнах най-подлата лъжа в живота си - симулирам хронично заболяване, за да избягвам работа. Всичко започна случайно. Една сутрин се събудих с главоболие и повърнах в банята. Обадих се на шефката: "Не мога да дойда, много зле ми е." Тя беше съчувствена: "Разбира се, почини си." Цял ден лежах на кауча и гледах сериали. Беше толкова приятно, че втория ден отново "заболях".

Третия ден шефката се обади: "Анна, да не е нещо сериозно?" Сърцето ми подскочи. "Не знам, ще отида при лекар." И отидох наистина, но не заради болест - за да взема бележка за отсъствие. Казах на лекарката, че имам стомашни проблеми. Тя ме прегледа и каза, че всичко е наред, но ми даде три дни болнични.

Оттогава лъжата расте като снежна топка. Всеки месец измислям нови симптоми. Главоболие, гадене, обриви, болки в стомаха. Научих се да се правя бледа с пудра, да треперя леко, да говоря с отслабен глас. Колежките ми се притесняват: "Анна, не е ли добре да видиш специалист?"

Миналия месец дори отидох при частен лекар и платих 200 лева за измислени изследвания. Искам да докажа на шефката, че "болестта ми" е сериозна. Лекарят ми даде препоръка за почивка заради "стрес и изтощение". Сега съм в отпуска по болест вече втора седмица.

Всяка сутрин се будя в 7:00 - часа, в който трябваше да съм на работа. Гледам как слънцето грее, а аз съм вкъщи в пижамата. Чувствам се свободна, но и ужасно виновна. Колегите ми работят мои задачи, а аз лежа и гледам филми. Най-лошото е, че те ми изпращат съобщения: "Как си, мила? Мислим за теб!" Отговарям с плачещи емотикони и лъжливи благодарности.

Вчера мама каза: "Анна, хубаво, че не те карат да ходиш болна на работа. Здравето е най-важно." Стомахът ми се сви от срам. Тя не знае, че дъщеря й е станала професионална лъжкиня и мързелница.

Знам, че се превръщам в човек, когото не искам да бъда. Но не мога да спра. Страх ме е да не ме разкрият, но още повече се страхувам от мисълта да се върна в офиса и да работя осем часа всеки ден. Лъжата е по-лесна от истината, а мързелът ми е станал като наркомания.