Изтривам тайно важните съобщения от телефона на гаджето ми

На 26 години съм и с Анна живеем заедно в София от година и половина. Тя е талантлива графичен дизайнерка и постоянно получава съобщения за нови проекти, интервюта, възможности. Преди шест месеца започнах най-подлото нещо в живота си - тайно изтривам нейните важни съобщения. Всичко започна една сутрин в март. Чух я как говори възбудено по телефона: "Да, заинтересувана съм! Лондон звучи невероятно!" Стомахът ми се завъртя като центрофуга. Ръцете ми се заледиха. Ами ако се премести и ме остави?

На следващия ден, докато тя се къпеше, взех телефона ѝ. Сърцето ми биеше като чук. Намерих съобщенията от Design Studio London и ги изтрих. Всичките. Пръстите ми треперяха толкова силно, че едва успявах да натискам екрана. Тя търси цялата седмица като обезумяла: "Странно, така и не ми отговориха за проекта. Може би съм сбъркала нещо." Аз я прегърнах лицемерно: "Сигурно не са сериозни хора."

Оттогава стана ритуал на ужаса. Всяка сутрин в 7:15, точно когато тя приготвя кафе, взимам телефона ѝ. Изтривам покани за интервюта, съобщения от клиенти, предложения за сътрудничество. Веднъж изтрих съобщение от Мария - нейната най-добра приятелка от агенция "Креатив": "Анна, искаме те в екипа ни! Обади се спешно!" Ръцете ми се потяха докато изтривах.

Анна започна да си губи самочувствието: "Може би наистина не съм достатъчно добра. Никой не ме търси." "Глупости", казвах ѝ, докато я целувах по челото. "Те просто не те заслужават." А вътрешно се усмихвах като дявол.

Най-ужасното беше миналата седмица. Изтрих покана за интервю в Nike България. 50 000 лева годишна заплата. Мечтаната ѝ работа. Тя плака цяла нощ: "Нещо не е наред с мен. Защо всички ме отбягват?" Държах я в ръцете си и се преструвах, че споделям болката ѝ, докато всъщност се радвах че остава при мен.

Знам че я превръщам в сянка на себе си. Унищожавам кариерата ѝ от егоистичен страх. Но всяко нейно съобщение е потенциална заплаха. А аз предпочитам да я държа в клетка от лъжи, отколкото да рискувам да я загубя.