Откраднах оборота на магазина

Работя като касиер в квартален супермаркет от година. На 24 съм и се боря да покрия разходите си. Заплатата ми не е висока, а разходите за наем, храна и транспорт растат. Един ден шефът ни остави да броим оборота. Останах сама в края на смяната и погледът ми спря върху пачка банкноти. Помислих си, че никой няма да забележи, ако взема малко "на заем". Прибрах 50 лева. Никой не ги поиска. На следващия ден взех още 50. След това още. Започнах да живея с усещане, че съм хванала света за рогата – плащах си сметките и дори си купих нови слушалки. Но съвестта ми не спеше. Страхувах се от проверка, въобразявах си, че камерите са записали всичко. На третата седмица шефът ни свали всички служители за проверка. Сърцето ми се разтуптя. Той сподели, че оборотът не излиза, и попита дали някой има информация. В този момент не издържах и си признах. Очаквах да ме уволнят на място. Вместо това собственикът ми каза, че оценява честността, но все пак трябва да напусна. Върнах парите. Сега си търся нова работа и разбирам, че алчността ми струва професионалната ми репутация. Доверието веднъж изгубено се връща трудно.