Отказах помощ, защото си мислех, че съм по-добър

На 19 години съм и уча програмиране. Тази година участвах в университетски проект с още трима колеги. Задачата беше да разработим мобилно приложение за социална кауза. Аз бях най-опитният в екипа и си мислех, че ще се справя сам. Когато колегите предлагаха идеи, ги отхвърлях, защото смятах, че моите са по-добри. Не им оставях да пишат код, като им казвах, че ще го оправя по-бързо. В резултат на това проектът напредваше бавно, а на финала, в деня на представянето, приложението ни се срина. Аз се опитах да оправдая себе си пред професорите, но те ме попитаха защо не сме работили като екип. Колегите ми бяха разочаровани и ми казаха, че съм ги накарал да се почувстват безполезни. Това ме удари. Разбрах, че гордостта ми ме прави лош лидер и че да си най-добър не означава да правиш всичко сам. Извинявах се на екипа, а сега работя върху следващ проект, където се опитвам да разпределям задачите и да приемам чужди идеи. Отне ми време да осъзная, че истинската сила е в екипа, а не в индивидуалния блясък.