Провалих кандидатстването си поради мързел

Аз съм 18-годишна абитуриентка и мечтаех да уча архитектура. Дълго време разглеждах университети, подготвях папки, посещавах уъркшопи. Когато дойде времето да подам документи, започнах да отлагам. Всичко ми се струваше сложно – трябвало да събера препоръки, да превеждам дипломи, да попълвам формуляри. Вместо това гледах сериали, излизах с приятели и си казвах, че има време. Майка ми напомняше, баща ми предлагаше помощ, но аз отбягвах темата. Крайната дата се приближи и реших да изпратя документите онлайн. Оказа се, че системата иска писмо за мотивация, което дори не бях започнала. Изнервих се, отворих файла, но в главата ми беше празно. Така пропуснах срока. В училище всички се радваха, че са били приети; аз се усмихвах, а вътре кипях от яд към себе си. Казах на родителите ми и те бяха разочаровани, но и разбиращи. Сега работя временно в кафене, за да си събера пари, и се готвя да кандидатствам следващата година. Осъзнавам, че мързелът ми коства цели шест месеца. Разбрах, че ако искам нещо, трябва да действам навреме, а не да чакам последната минута.