Ударих шофьора в задръстване

На 19 години съм и живя в голям град, където задръстванията са ежедневие. Винаги съм бил нетърпелив, но през последните месеци нервите ми се изостриха. Една вечер бях на път към изпит, закъснявах и нервно се борех с колите по булеварда. Пред мен едно такси постоянно спираше и потегляше без причина. Прекрачих границата – натиснах клаксона, излязох и започнах да крещя. Шофьорът излезе и започна да ми обяснява, че детето му се е почувствало зле. Въпреки това го бутнах. Той не ми отвърна, но очите му бяха изплашени и тъжни. В този момент осъзнах, че съм минал границата. След случката отидох на изпита, но не можех да се сега— съм. Вечерта разказах на брат ми и той ме попита: „За една минута нетърпение струваше ли си да унижиш някого?“ Отговорът беше очевиден. Започнах да търся начини да контролирам гнева си – ходя на бокс, за да изразя енергията си, и се опитвам да дишам дълбоко, когато задръстването ме изнервя. Знам, че няма оправдание да наранявам хора, които нямат вина, и се надявам да не се случва отново.