Държа фалшиви картини в къщи и се преструвам на колекционерка

На 24 съм, работя в beauty салон в центъра на София и живея с приятелката ми в наследен апартамент. Миналата година открих че в мазето лежи старо куче картини от 70те и 80те - явно баба ми е колекционирала неща, ама не ги е ценяла особено.

На първо хвърлих няколко от тях в хола. Кадърираха се прекрасно със скандинавския дизайн - минимализъм, но с цветни акценти. Приятелката ми веднага забеляза:
'Мари, не знаех че си толкова в изкуството! Откъде са тези картини?'

И тогава излъгах. Казах че ги купувам от млади български художници, че обичам да подкрепям локалната арт сцена. Въобще не знаех нито кой ги е нарисувал, нито стойността им.

Но после нещата се размърдаха. Приятели започнаха да идват у дома, да се възхищават на 'моята колекция'. Някои питаха за съвети за купуване на изкуство. Запитвах в Google основните термини и се правех на експертка.

Вече се обръщат към мен като към 'тази с отличния вкус към арта'. Минаваха ме на изложби, без да разбирам какво гледам. Един познат дори ме попита да му посъветвам картина за подарък - насочих го към някакъв сайт, който намерих онлайн.

Първо беше забавно, сега започва да ми е неудобно. Всеки път като говорят за моята 'любов към изкуството', се чувствам като измамничка. Но вече е твърде късно да обърна ситуацията.