Не отидох на погребението на дядо си заради интервю за работа

Беше преди 3 години. Дядо ми почина внезапно - сърдечен удар в неделя вечер. Погребението беше в четвъртък. Точно в четвъртък имах финално интервю за позиция в мултинационална компания - работа, за която се готвех месеци. HR-ката ми каза, че не могат да преместят интервюто, защото управителят пристига специално от Германия.

Казах на семейството, че ще се опитам да дойда, но знаех, че няма как. Интервюто беше в София, погребението в родното село - 200 км разстояние. Дори да завърша бързо интервюто, нямаше да стигна навреме.

Отидох на интервюто. Докато седях в офиса и говорех за „кариерните ми цели“, семейството ми полагаше дядо в земята. Баща ми ми звънеше през цялото време - не отговорих нито веднъж. След това ми изпрати есемес: „Твоят дядо те обичаше най-много от всичките внуци.“

Взеха ме на работата. Първата ми заплата беше 2800 лева - повече, отколкото съм печелил някога. Но всеки път, когато влизах в офиса, си спомнях лицето на дядо и думите на баща ми.

Напуснах след 6 месеца. Не можех да понасям вината. Новата работа ми плаща 1200 лв по-малко, но поне си спя спокойно.

Или поне се опитвам.