Отказах работа за 5 бона, защото било ‘под нивото ми’… после взех 1200 лв. в кол център

Завърших „Бизнес администрация“ с отличие. Имам сертификати, стаж в международна фирма, C1 английски и LinkedIn профил с 5 звездички. Родителите ми се гордеят. Баба ми казва, че съм „много кадърен“.

След дипломирането получих предложение за позиция „Оперативен мениджър“ в логистична компания. 5 000 лева заплата, служебен лаптоп, ваучери за храна. И офис в индустриална зона.

Отказах.

Защо? Защото в обявата пишеше „частично административни и физически задължения“. Физически? Аз? С диплома? Да местя кашони?

Казах си: „Не си учил 4 години, за да станеш мултифункционален хамалин“.

После ми писаха от една рекламна агенция – търсеха копирайтър. Но тестовото задание било „твърде обидно за моето ниво“. Не го направих.

След това – HR агенция ме покани на интервю. Но офисът им беше в Люлин. А аз живея в Центъра. Как да пътувам с метрото като… обикновен човек?

Отказах. Пак.

Минаха три месеца. После шест. Спестяванията ми се стопиха. LinkedIn стана тих. Gmail – още по-тих.

В крайна сметка, след почти година, кандидатствах в кол център. Без видеоинтервю. Без тест. Само с гласа си.

Взеха ме веднага. 1200 лв. чисто. 8 часа на слушалки. Клиенти, които ми крещят. Мениджъри, които ми пращат emoji в служебния чат. И аз, който тихо хапя гордостта си като суха филия.

Всяка сутрин, когато тръгвам за работа, минавам покрай сгради, в които можех да работя. С костюм. С визитка. С респект.

А сега? Нося служебна тениска и слушалки, които миришат на чужди уши.

И все пак… когато някой ме попита защо не съм си намерил „нещо по-хубаво“, казвам:
— Просто чакам правилната възможност. Не съм човек, който прави компромиси.

А всъщност… правя компромис със себе си всеки ден. Само и само да не призная, че тогава… сбърках.