Блокирах приятелката ми навсякъде, защото стана по-успешна от мен

Познавахме се от детската градина. Винаги съм била "по-добрата" - по-добри оценки, по-хубави дрехи, повече приятели. Тя беше тихото момиче, което седеше в ъгъла и четеше книги.

След училище двете отидохме в София за университет. Аз - право, тя - психология. Първата година все още бях "звездата". Повече парти, повече гаджета, по-интересен живот.

Но нещата се промениха. Тя започна да работи в студентските години - онлайн терапии, консултации. Парите й растяха. Аз все още разчитах на родителите си.

Минаха години. Аз завърших с труднини, тя - с отличие. Аз търсих работа месеци, тя вече имаше собствена практика. Аз живеех в споделен апартамент, тя си купи студио в центъра.

А в социалните мрежи? Снимки от пътувания, от скъпи ресторанти, от професионални събития. Хиляди последователи. Хиляди лайка. А моите постове? 20-30 реакции.

Най-лошо стана миналата година. Тя получи награда за "Млад професионалист на годината". Снимката й беше във всички вестници. В същото време аз бях уволнена от третата работа за година.

Един ден ми се обади:
— Ела на кафе. Искам да ти разкажа нещо важно.

Отидох. Беше радостна, сияеща. Каза ми, че има предложение да води собствено предаване по психология в BTV. Мечтана работа. Добра заплата.

— Представяш ли си? Винаги съм мечтала да помагам на хора по този начин!

Усмихнах се и я поздравих. Но вътре... горях от завист.

В същата нощ я блокирах навсякъде - Instagram, Facebook, WhatsApp, дори нейния email. Изтрих номера й от телефона.

Тя се опита да се свърже с мен чрез общи приятели. Питаше дали съм добре, дали се е случило нещо. Казах им, че съм заета и ще й се обадя скоро.

Минаха месеци. Започна предаването й. Виждах рекламите. Слушах я по радиото. Беше брилянтна. Всички я харесваха.

А аз? Седя вкъщи, работя от дистанция за 1200 лева и гледам как тя става известна.

Преди седмица получих съобщение от нея чрез общ приятел:

"Кажи й, че ако има нужда от помощ - с работа, с каквото и да било - ще съм щастлива да помогна. Липсва ми приятелството ни."

И знаете ли какво? Това ме разби още повече. Защото разбрах, че тя дори не ме мрази. Дори не я е яд на мен. Просто иска приятелката си обратно.

А аз я блокирах, защото не можах да понеса, че най-тихото момиче от класа стана по-успешно от мен.