Крих пред родителите си, че съм в университета, докато реално дропнах преди 2 месеца

Започнах „Икономика“ миналата есен. Родителите ми бяха горди до небесата - първото дете в семейството, което ще има висше образование. Мама плачеше от щастие на записването, тато се хвалеше пред съседите.

Проблемът е, че мразя икономиката. Мразя лекциите, мразя преподавателите, мразя цялата академична среда. Всички там приличат на роботи - говорят като учебници и мислят само за оценки.

В първата сесия провалих 3 от 5 изпита. Не защото не можех да науча материала, а защото просто не ми пука. След това дойде лятната ваканция и имах време да мисля. Реших - няма да се върна.

Ама как да кажа това на родителите? Те работят на две смени, за да плащат таксата ми. Мама се отказа от нови дрехи, тато продаде колата си за пари за общежитието.

Така че започнах най-голямата лъжа в живота си. Всеки ден си тръгвам сутрин с раничка, сякаш отивам на лекции. Във Facebook казвам, че съм „студент по икономика“. Разказвам на родителите истории за преподаватели и колеги, които не съществуват.

Всъщност цял ден ровя из града, седя в библиотеки, играя игри в интернет кафенета. Вечер се прибирам и разказвам как е минал „учебният ми ден“.

Това вече продължава 2 месеца. Наближава зимната сесия и ще трябва да обясня защо няма да има оценки. Все още не знам какво ще правя.

Но най-лошото е как ме гледат - с толкова надежда и обич. Всеки път, като кажат „гордеем се с теб“, частичка от мен умира.