Саботирах интервюто на най-добрия си приятел заради завист

На 25 години съм, работя като графичен дизайнер. Миналия месец най-добрият ми приятел от университета ми спомена, че кандидатства в същата креативна агенция, където винаги съм мечтал да работя.

Първоначално се радвах за него. Казах му "Супер, ще работим заедно!". Но когато научих, че той е получил поквана за интервю още същия ден, а аз чакам отговор от седмици, нещо се счупи в мен.

Той винаги е бил по-талантлив от мен. В университета печелеше конкурси, които аз дори не смеех да опитам. Преподавателите го хвалеха, докато работата ми получаваше "добре, но може по-добре".

Не можех да понеса мисълта, че пак ще ме изпревари. Започнах да правя неща, за които се срамувам.

Първо му дадох "съвети" как да се представи на интервюто. Казах му, че в тази агенция обичат по-консервативен подход и да не показва най-експерименталните си работи. Лъжа - знаех, че точно креативността търсят.

Ден преди интервюто му позвъних и го убедих да излезем за "бърза бира за късмет". Накарах го да пие повече от обикновено. Наутро се събуди с махмурлук точно преди важната среща.

Но най-лошото дойде след това. Научих от общ познат в агенцията кога ще е интервюто му. Обадих се анонимно и казах, че кандидатът е имал проблеми с алкохол в предишната работа. Чиста лъжа.

Интервюто му мина зле. Той ми се оплака, че въпросите са били странни и усещал е някаква резерва. Не го взеха.

Седмица по-късно аз получих покана. Интервюто мина прекрасно. Взеха ме на работа. Приятелят ми се радваше за мен, въпреки собственото си разочарование.

На първия ми ден научих, че той е бил втори избор. Ако не бях го саботирал, позицията щеше да е негова. Заслужавал я е повече от мен.

Сега работя в мечтаната агенция, но всяка сутрин се чувствам като измамник. Гледам го как се бори да намери нещо друго и знам, че съм му откраднал бъдещето.

Завистта ме накара да предам най-добрия си приятел. И най-горчивото е, че дори сега, когато имам всичко което исках, не съм щастлив. Защото знам как съм го получил.