Аз съм доброто момиче… но не и в петък вечер

Казвам се А. и съм на 19. Родителите ми мислят, че съм кротка, че уча усърдно и че имам „доброто влияние“ върху приятелките си. Истината? В петък вечер ставам съвсем друга.

Миналата седмица излязохме с момичетата в един нов бар. Облякох рокля, която обикновено не нося – къса, прилепнала, с цепка до бедрото. Почувствах се различна още щом се погледнах в огледалото. Някак по-силна… и гладна. Не за храна.

Там беше той. Барманът. Синеоки, татуиран, точно от типа, който майка ми нарича „проблем“. Поръчах коктейл, но погледът ми искаше нещо друго. Той ми се усмихна. Казах му името си. Той не каза своето, но ми намигна и ми подаде втория коктейл „от заведението“.

Половин час по-късно бях зад бара с него. Устните му имаха вкус на мента и ром. Не помня как се стигна до тоалетната. Но помня как дръпна бикините ми настрани. Помня парата на огледалото, как записа номера ми с пръст по замъгленото стъкло. И помня, че излязох оттам с разрошена коса и усмивка, която не беше за родителски очи.

На следващата сутрин ми написа: „Петък пак?“. Изтрих съобщението, преди майка ми да го види. Но после написах: „Само ако е в тоалетната пак“.

Аз съм доброто момиче. През деня. Но след 22:00… предпочитам да съм нечий грях.

Според теб… заслужавам ли да отида в ада?