Преструвах се, че идвам за уроци по английски… но не учехме граматика

Всичко започна невинно. Пуснах обява, че търся частни уроци по английски — „native speaker preferred“, за да оправя разговорния си език. Обади ми се един британец, живеел тук от няколко години.

Първата среща мина стандартно – граматика, няколко фрази, кафе. Беше около 40-годишен, с лек акцент, интелигентен, спокоен. Аз – на 22, „мотивирана“ студентка, която искаше да стане по-добра в small talk-а.

Но още на второто занятие нещата се промениха. Говорехме за думи, свързани с чувства. Той ми каза „desire“, аз казах „temptation“. Усмихнахме се.

Третият път седяхме по-близо. Колената ни се докоснаха. Неволно. Или не съвсем.

На четвъртия урок вече носех червило. Без учебник. Само тетрадка и вътрешно напрежение.

Прочете ми текст за „physical attraction“. Докато четеше, гледаше устните ми. Казах му, че думите му звучат по-добре без превод. Той се наведе и ме целуна.

Никой от нас не каза нищо. Просто замълчахме. А след това… се преместихме на дивана.

Уроците по английски продължиха — но вече само в понеделник, сряда и петък, между 18:00 и 19:00. Стана нещо като график.

Никога не говорехме за чувства. Само за изрази като „let’s keep it casual“, „no strings attached“, „you’re improving fast“.

Не го исках за приятел. И той не ме искаше за ученичка. Беше… уговорка. Тайна. Наслада.

Веднъж, докато бях по бельо, все пак го попитах дали според него е грешно. Усмихна се и каза:
— Not when you look at me like that.

След два месеца си намерих друг преподавател. По-възрастен. По-сдържан. И скучен.

Но понякога си мисля за онези уроци. Не за думите. А за ръцете. За топлината. За това как похотта може да се скрие в нещо толкова невинно като „аз искам да уча“.

Мислиш ли, че това ме прави развратна? Или просто човешка?