Спах с гаджето на майка ми. И той дори не съжалява.

Бях на 19, когато тя се влюби. Майка ми. След години самота, разбито сърце и лоши мъже, най-сетне намери „своя човек“. Иван. 42. Строителен предприемач с брадичка тип “внимание, алфа мъжкар”, златен ланец и аромат на скъп одеколон.

Приех го. Усмихвах му се. Наричах го „бат Иво“ пред приятелките си. Но тайно… гледах татуировката на гърдите му, когато се размъкваше без тениска из хола.

Майка ми работеше на смени. И често оставяхме само двамата вкъщи. Първо мълчахме. После говорехме. После започнахме да се закачаме.

Един ден гледах филм на дивана. Той седна до мен. Докосна коляното ми, уж случайно. Аз не го дръпнах.

— Знаеш ли, че не си дете вече? — прошепна.

— Знам — отвърнах. И се наведох към него.

Целувката ни беше бавна. Неприлична. Без вина. А може би с прекалено много.

Отидохме в спалнята на майка ми. Свалих му колана. Той ми вдигна блузата. Прозорецът беше отворен, а навън пееха щурци. А аз… бях напълно съзнателна какво правя.

След това легнах до него в леглото ѝ. Той запали цигара. Усмихна се и каза:
— Ако не казваш, няма проблем.

И аз не казах.

Повтаряхме го още няколко пъти. Винаги, когато тя не беше там. Един път дори докато беше под душа. Станахме бързи. Безшумни. Ненаситни.

Сега той вече не е с майка ми. Напусна я. Каза, че „не са на една честота“.

А мен още ме следи в Instagram. Слага лайкове на селфитата ми.

Понякога си мисля, че тя усеща. Но никога не ме е попитала. Може би защото не иска да чуе отговора.

Аз пък не съжалявам. Не и напълно. В онзи момент… усещах, че държа власт. И тя ми хареса.