Тя от съседния отдел

Аз съм 22-годишен младеж, работя в нов технологичен стартъп. От няколко месеца все не мога да си изкарам от главата едно момиче от съседния отдел. Работим на различни етажи, но се срещаме в асансьора и в кухнята за кафе. Имам приятелка от гимназията, с която сме заедно от години, но мисълта за колежката ми е обсебваща. Всеки път, когато тя влезе в стаята, усещам сърцето ми да се разтупти и не мога да се концентрирам. Започнах да си намирам повод да слизам до офиса ї „случайно“, за да я видя за няколко минути.

В главата си си представям как я прегръщам, как се смея с нея, как вечеряме и се прибираме заедно. Чувствам се виновен, защото никога не съм изневерявал на приятелката си и обичам връзката ни. Но тази похотлива фантазия ме кара да се чувствам жив. Не съм споделил на никого. Единствено най-близкият ми приятел знае, че постоянно говоря за „момичето от дизайна“.

Наскоро имахме тийм билдинг. Тя седна до мен, говорихме за музика, за пътувания. Изпих няколко бири и смелостта ми порасна. Казах ї, че обичам усмивката ї. Тя се засмя и ми каза, че я карам да се изчервява. Допирът на ръката ї до моята ме разтрепери. До края на вечерта не се случи нищо повече, но аз едва не се прибрах с нея. Вместо това я изпратих до таксито и се прибрах при приятелката си, където ме гризеше вина.

Оттогава отново си представям сценарии. Искам да спра да мисля за нея, но всеки ден я срещам. Знам, че трябва да съм честен с приятелката си, но ме е страх да не я изгубя. Това мой грях ли е? Похотливият ми ум ме кара да мечтая за неща, които може би никога няма да се случат.