Винаги съм бил „най-добрият приятел“

Казвам се Алекс и съм на 17 години. Винаги съм бил „най-добрият приятел“ в компанията – този, който дава съвети за гаджета, слуша любовни драми и се опитва да бъде неутрален. Но миналата седмица се случи нещо, което разтърси всичко в мен – нещо, за което не исках да призная дори на себе си.

Беше обедната почивка в училище. Аз и приятелите ми седяхме край фонтана в двора и разглеждахме стари мемета в телефона ми. Изведнъж видях как Мария минава покрай нас – тази съученичка с дълга кестенява коса, усмивка на безгрижно момиче и очи, които сякаш виждат директно в душата ти. Сърцето ми започна да бие по-бързо и въпреки че се преструвах, че нищо не се е случило, ръцете ми се разтрепериха.

След час химия, Мария се върна към локалното бюфетче, за да си купи сандвич. Тогава реших – няма да я оставя да си тръгне така просто. Събрах смелост и се доближих, като се престорих, че търся телефонен заряден кабел. Тя се обърна, усмихна се и каза: „Той е в чантата ми.“ С ръка, която не спираше да трепери, посегнах към чантата ѝ и протегнах ръка да взема кабела. Срещнах дланта ѝ и усетих топлина, която мина по цялата ми ръка.

В същия миг светът заглъхна. Видях как ръцете ни се допират и се отпуснах – момент на чиста, невинна, но толкова силна похот, че не можех да се усмихна. Отвърнах поглед – и тя погледна в моите очи. Очите ѝ бяха малко объркани, но не и уплашени. Усетих, че трябва да кажа нещо смислено, но вместо думи изскочи шепот: „Обичаш ли ме?“ Тя се засмя леко, после кимна и каза: „Може би…“

Нямах представа какво последва – няколко неловки секунди, в които дишането ми беше спряло. После Мария извади кабела и го пъхна в раницата си. „Благодаря“, каза тихо, и се обърна да тръгне. Стоях и гледах гърба ѝ, докато се изчезваше зад ъгъла на коридора.

Вече не бях просто „най-добрият приятел“. Вече бях онзи, който усеща вълнение при всяка нейна усмивка и тръпката от допира на ръцете ни. И макар да не знам накъде ще ни отведе това, за пръв път в живота си изпитах похот, която не беше просто физическо желание – беше смесица от вълнение, страх и надежда, че може би следващия път ще държа нейната ръка още по-силно.