Влюбих се в женения си шеф

Работя в малка рекламна агенция. Шефът ми е на 38, женен с две деца, харизматичен и невероятно интелигентен. Първия ден, когато ме посрещна в офиса, почувствах нещо, което не съм изпитвала никога.

В началото си мислех, че е обикновена симпатия. Но месеци наред всяка сутрин се събуждам и се радвам, че ще го видя. Всяка негова усмивка към мен кара сърцето ми да прескача. Когато работим заедно до късно, светът спира.

Най-лошото е, че усещам, че и той изпитва нещо. Поглед, който се задържа малко повече от нужното. Ръка, която случайно докосва рамото ми. Шеги, които са само наши.

Миналия месец трябваше да пътуваме заедно до клиент в Пловдив. В колата разговорът се стече към лични неща. Той ми разказа, че бракът му е в криза, че жена му го пренебрегва, че се чувства самотен. Аз слушах и се държах да не покажа колко ми се иска да го прегърна.

В хотела резервираха само една стая заради грешка. Той предложи да спи на дивана, но аз казах, че леглото е достатъчно голямо. Лежахме до един друг в тъмнината. Чувах как диша. Знаех, че и той не спи.

Нищо не се случи, но от тази нощ не мога да спра да мисля за него. Всеки ден е мъчение - да го виждам, да работя с него, да се преструвам, че съм професионална.

Знам, че това никога няма да стане нещо повече. Знам, че не трябва да храня тези чувства. Но как се спира любовта?