Излъгах приятелката ми, че ще живеем заедно… само за да взема заем на нейно име

Бях с нея две години. Не беше най-красивата, нито най-умната, но имаше нещо, което нямам – чисто кредитно досие.

Аз – с две бързи заеми, едно закъсняло плащане и червено в ЦКР. Тя – ангелски профил, работи като медицинска сестра, винаги внася на време, вярва в любовта и „общото бъдеще“.

Един ден ѝ казах, че искам да заживеем заедно. В ново място. Да започнем „начисто“. Очите ѝ блеснаха.

Вече бях избрал апартамент под наем. Не много скъп, но с хубав интериор. Казах ѝ, че трябват около 10 000 лв. – за депозит, мебели, техника и малко „начален старт“.

Тя нямаше спестени пари. Но имаше добра заплата и доверие в мен.

Подадохме документите. Помогнах ѝ да си отвори мобилно банкиране, уж за да следим бюджета заедно. В деня, в който преведоха парите… ги изтеглих. Всичките.

Купих си телефон, нов лаптоп, изплатих старите си дългове. Дори си поръчах златен синджир. Без шега.

Тя се вълнуваше: „Кога ще местим нещата?“. Отговарях: „Скоро, само уреждам някои документи“.

След десет дни ѝ казах, че трябва да замина в чужбина по спешност – уж за работа. Изтрих си Facebook. Смени си номера. Изчезнах.

Тя звъня на общи приятели, писа ми имейли, прати ми гласови съобщения, в които плаче. Не ѝ отговорих. Не защото не ми пукаше… а защото знаех, че ще започна да се оправдавам.

Сега живея в друг град. С други хора. Казвам, че лаптопът ми е подарък от фирмата. Че съм започнал на чисто. Никой не знае.

Но понякога нощем… чувам гласа ѝ в главата си. Как казва: „Ще живеем заедно, нали?“. И ме свива под лъжичката.

Не ѝ върнах нищо. Не ѝ писах. Не се извиних.

Знам, че това е грозно. Подло. Алчно.

Но тогава… просто исках да си върна живота. На всяка цена.