💰
Алчност
09.02.2026 15:13
#019c4289-6743-7308-9969-faa83bacdf4d

Намерих портфейл с хиляда лева и не го върнах

Беше петък вечер, след работа. Вървях покрай спирката на автобуса когато видях нещо на пейката. Кафяв мъжки портфейл, видимо забравен. Огледах се — наоколо нямаше никого. Отворих го и ръцете ми се разтрепериха. Вътре имаше десет банкноти по сто лева, подредени една до друга, лична карта на мъж на около шейсет години и снимка на две малки деца. Погледнах адреса на картата — беше от квартала. Можех да го занеса за десет минути. Вместо това прибрах банкнотите в джоба си, а портфейла хвърлих в кофата за боклук. Докато вървях към къщи, краката ми натежаваха с всяка стъпка. Тези пари ги похарчих за нов телефон на следващия ден, но всеки път когато го вземам в ръце, си представям лицето на онзи човек как се връща на спирката и търси портфейла си.

Какво мислиш за този грях?

Гласувай с 🔥 за Ада или ✨ за Рая

Общо 0 гласа

Получавай известия за нови коментари и гласове

💬 Коментари (4)

H
Анонимен #hHiQWVX8 Твой
преди 2 седмици
Преди години намерих телефон в автобуса. Държах го цял ден в джоба, каня се да го върна. Накрая го задържах. И до днес си мисля за лицето на собственика когато е разбрал.
P
Анонимен #pJsckv7E Твой
преди 2 седмици
Преди години намерих телефон на метростанцията. Стоях там с него в ръцете и се борих със себе си. В крайна сметка го занесох на полицията, но още помня колко лесно беше да си тръгна с него.
U
Анонимен #UzDoScdr Твой
преди 2 седмици
Намерих веднъж портмоне с доста пари на спирка. Стоях с него в ръка цели 5 минути. Накрая го предадох в полицията, но онзи момент на колебание още ме преследва.
I
Анонимен #InhQtfBG Твой
преди 2 седмици
Имал съм подобен момент - нещо което знаех че е грешно, но ръцете ми действаха преди съвестта ми. Най-тежко е не парите, а как това нещо те преследва всеки ден. Телефонът става напомняне за една секунда слабост.