Отказвам да върна дълг от 3000 лева, защото приятелят ми загуби документите

Братче, дай ми 3000 лева до заплата — каза Петко преди година. Беше му спряло тока, трябвало му за сметки. Познаваме се от детинство, братски сме.

Дадох му без разписка, без свидетели. Братът не предава братa.

Меди поне месеца почна да ме избягва. Телефонът — винаги зает. В квартала — няма го никъде. Майка му казва, че е болен.

След 6 месеца го хванах на пазара. Каза:
— Кои 3000? За какво говориш?

Изиграваше амнезия. Пълна амнезия.

Сега живеем в съседни блокове. Той си купи нов телевизор 65 инча. Новата му приятелка си сменя колата. А аз все още плащам кредит, защото тези 3000 лева ги бях взел напред от банката.

Вчера ме спря на паркинга:
— Братче, може ли още 1500? За гуми за колата...

Отговорих му:
— Кои 1500? За какво говориш?

И си тръгнах.

Понякога хубавото в живота е да научиш хората на тяхния език.