Продадох фирмата на шефа ми зад гърба му

Работех като търговски директор в малка, но стабилна фирма за хранителни добавки. Шефът ми — готин тип, около 50, доверчив, старомоден. Повечето неща се случваха на хартия. Аз се грижех за новите партньорства, срещите, доставките… и електронната поща.

В един момент започнаха да идват запитвания за франчайз, за дистрибуция в чужбина. Шефът ми все се дърпаше: „Нека сме малки, но честни“. Аз обаче виждах нещо друго – златна мина.

Един ден писаха от Румъния – верига фитнес магазини, искат да станат официален партньор. Вместо да препратя мейла, отговорих от мое име. Със същия домейн. Представих се за „съосновател“. Уредих всичко – условия, логистика, цена. И дадох личната си фирма като посредник.

Печалбата беше двойна. Фирмата купуваше от моята фирма, която купуваше от нашата. Един вид – препродадох стоката ни на самите нас, с надценка.

Шефът ми дори ми каза:
— Браво, страхотна сделка. Добре си се справил.

И аз се усмихнах.

А той дори не разбра, че си плаща на мен втори път.

След два месеца си купих нова кола. Казах, че е с кредит. Истината е – платих я кеш. Направо от печалбата.

Всичко минаше през мен. Фактури, куриери, контакти. Уредих така нещата, че дори ревизия да има, няма да намерят нищо – само добри търговски резултати.

Усещането? Страхотна тръпка. Като да крадеш със стил. Без маска. Без оръжие. Само с мозък и подпис.

Понякога се замислям – не е ли грозно? Да се възползваш от човек, който ти вярва? Може би.

Но всеки път, когато мина покрай офиса в новата си кола, си казвам:
— Ако не бях аз, сделката нямаше да я има.

Та… алчно ли е, че си взех каквото заслужавам? Или просто съм по-умен от него?